Видове тазобедрени ендопротези

Автор: Д-р Орлин Филипов, д.м. (23.03.2025 г)

Тазобедрените ендопротези са изкуствени ставни импланти, които заместват увредените структури на тазобедрената става при тежки дегенеративни промени, травми, аваскуларна некроза и други състояния, при които нормалната функция на ставата е необратимо нарушена. Съвременната ортопедия разполага с различни видове тазобедрени ендопротези, като изборът между тях зависи от конкретния клиничен случай, състоянието на костта, възрастта на пациента и наличието на предходни операции.

От какви части се състои тазобедрената ендопротеза

Тазобедрената ендопротеза се състои от три основни компонента:

Бедрен компонент (бедрено стебло) – стеблото представлява масивно тяло, което в горната си част завършва с конусовидна част – шийка.
Глава – наричана още head, ball или neck. Тя се монтира върху шийката на бедреното стебло.
Ацетабуларен компонент – при механичните ендопротези той е съставен от метален шел (shell) и вложка (лайнър, liner), а при циментните – от пластмасова чашка (cup).

Бедреното стебло се имплантира в бедрената кост. Ацетабуларният компонент се имплантира в ацетабуларната ямка. Върху конусовидната шийка на стеблото се монтира бедрената глава, която участва в движението на ставата.

Основни видове тазобедрени ендопротези

Тазобедрените ендопротези, както и коленните, се делят на:

първични – за първично ендопротезиране;
ревизионни – използвани при смяна на стара ендопротеза или при стави с големи костни дефекти, които правят невъзможно използването на първични импланти.

Освен това, според начина си на закрепване в костта, тазобедрените ендопротези се делят на две основни групи:

механични (безциментни, с механична фиксация);
циментни (с циментна фиксация).

Това разделение не е само техническо. То има пряко значение за начина на фиксиране на импланта, за изискванията към костта и за избора на най-подходяща ендопротеза при конкретния пациент.

Тазобедрени ендопротези за първично ендопротезиране

Когато ендопротезата замества цялата става, тя се нарича тотална тазобедрена ендопротеза. Когато замества само бедрената глава и шийка, тя е парциална (частична).

Съществуват и биполярни ендопротези, при които движенията се извършват в две зони: между глава и лайнър, както и между лайнър и шел. Те могат да бъдат както тотални, така и парциални. При биполярните парциални ендопротези е възможна тенденция към изместване на лайнъра.

При редки случаи, когато е засегната само бедрената глава, например при аваскуларна некроза, понякога се прилага ресърфейсинг – заместване само на ставната повърхност на главата. Поради риска от усложнения тази техника не се препоръчва рутинно.

Дизайнът на бедреното стебло варира широко. Най-масово се използват стебла тип Müller – както механични, така и циментни. При млади пациенти, и при условие че качеството на костта е много добро, могат да се прилагат и къси стебла (short-stem).

Механични (безциментни) тазобедрени ендопротези

Механичната ендопротеза се състои от:

бедрено стебло;
ацетабуларен шел (метална чашка);
ацетабуларен лайнър – полиетиленова вложка, която се монтира вътре в ацетабуларния шел;
бедрена глава.

При този тип ендопротези движението в ставата се извършва между бедрената глава и полиетиленовата ацетабуларна вложка.

Закрепване на безциментните компоненти

Бедреното стебло и ацетабуларният шел на механичната ендопротеза се имплантират в костта чрез прилагане на механична сила, импакция, при която се създава силно сцепление между порестата метална повърхност и костта. Този феномен на механично закрепване се нарича press-fit (пресфит).

Поресто титаниево покритие – TPC

Повърхностите на бедреното стебло и ацетабуларния шел, които контактуват с костта, са покрити със специално високотехнологично поресто покритие. Това покритие се нарича TPC (Titanium plasma coating) и се създава чрез напластяване на разтопен до плазмено състояние титаний.

В специална машина за плазмено покритие разтопеният титаний, с помощта на волтова дъга и в комбинация с инертен газ, се впръсква под формата на мощна струя от фини капчици. Те се напластяват върху металната повърхност на импланта и образуват слой с дебелина около 100 микрона, съдържащ хиляди малки пори.

Размерът на порите е съобразен с микродвиженията и миграцията на костните клетки. След имплантиране на бедреното стебло и ацетабуларния шел в костта, костните клетки започват да проникват навътре в порестото покритие и ендопротезата прираства към костта. Този процес е известен като костно врастване (bone ingrowth).

Именно това е философията при съвременните механични ендопротези – след имплантирането им те да прирастнат към костта така, сякаш човек е роден с тях.

Някои производители вместо титаниево TPC-покритие използват покритие от хидроксиапатитни кристали (HA coating). Покритие само от хидроксиапатит обаче е механично по-крехко и често се рони още преди имплантиране. Поради това водещите производители обикновено използват два типа решения:

само титаниево TPC coating;
двуслойно покритие – първи слой TPC, втори слой HA, обозначавано като TPC/HA coating.

Не е доказано едното покритие да има категорично предимство пред другото. От значение са гранулометрията на слоя, неговата дебелина и порьозността. Порьозността се изследва в лабораторни условия с порозиметър, на принципа на ултразвука, или със специален микроскоп.

Какво означава това за пациента

За пациента най-важното е да се разбере, че при безциментните ендопротези стабилността не се осигурява с костен цимент, а чрез прецизно механично закрепване и последващо костно врастване. Това е причината този тип импланти да се използват широко, когато качеството на костта позволява надеждна механична фиксация.

Ендопротези с циментна фиксация

Ендопротезата с циментна фиксация се състои от:

бедрено стебло;
ацетабуларна чашка от полиетилен;
бедрена глава.

При този тип ендопротези движението в ставата се извършва между бедрената глава и пластмасовата ацетабуларна чашка.

Закрепване на циментните ендопротези

При ендопротезите с циментна фиксация бедреното стебло и ацетабуларната полиетиленова чашка се имплантират в костта чрез костен цимент – полиметилметакрилат (PMMA).

Костният цимент се поставя в предварително подготвеното костно ложе, компресира се, а в него се позиционира съответният компонент на ендопротезата – стебло или чашка. Около 12 минути след приготвянето му костният цимент стяга и достига здравина, близка до максималната за него, с което поставеният компонент се фиксира трайно към костта.

Какво е важно да се знае

Циментните ендопротези имат своето важно място в ортопедичната практика. Те се използват тогава, когато това е по-подходящото решение според състоянието на костта и общата клинична картина. Изборът между механична и циментна фиксация не се прави по общо правило, а след индивидуална оценка на пациента.

Кратко сравнение между безциментни и циментни тазобедрени ендопротези

Най-общо, безциментните ендопротези се закрепват чрез механична фиксация и последващо костно врастване, докато циментните ендопротези се фиксират с костен цимент. При безциментните импланти е необходимо костта да позволява добра първоначална стабилност, докато при циментните тази стабилност се осигурява чрез самия цимент.

Това не означава, че единият вид е по принцип „по-добър“ от другия. Правилният избор зависи от конкретния пациент, от качеството на костта, възрастта, костните дефекти и хирургичната преценка.

Ревизионни тазобедрени ендопротези

Когато има костни дефекти, се прилагат ревизионни тазобедрени ендопротези. Те се различават от първичните по това, че са модулни – могат да се използват различни по размер и вид стебла и аугменти, предназначени да заместят костните дефекти.

Ревизионните ендопротези най-често са с механична фиксация, но при липса на достатъчно здрава кост се използват и циментни ревизионни ендопротези. На снимката по-долу са показани модулни компоненти за ревизионна тазобедрена ендопротеза на фирма Zimmer-Biomet, модел Arcos Modular Femoral Revision System.

Как се избира подходящият вид тазобедрена ендопротеза

Изборът на подходяща тазобедрена ендопротеза не се прави по шаблон. Той зависи от редица фактори, сред които:

възрастта на пациента;
качеството и плътността на костта;
степента на увреждане на ставата;
наличието на костни дефекти;
предходни операции;
общото здравословно състояние.

Поради това решението какъв вид ендопротеза да бъде използвана трябва да се взема след клиничен преглед, образни изследвания и преценка от ортопед с опит в ендопротезирането.

За пациента това означава нещо много просто: изборът на имплант не е въпрос на предпочитание по каталог, а на правилна медицинска оценка. Най-подходящата ендопротеза е тази, която отговаря най-добре на конкретната анатомична и клинична ситуация.

Съвременните тазобедрени ендопротези включват различни конструкции и методи на фиксация, които позволяват прецизен избор според състоянието на пациента и особеностите на конкретния случай. Основните групи са първични и ревизионни, както и механични и циментни ендопротези. Всяка от тях има своето място в практиката и своите показания.

За пациента най-важното не е само как се нарича даденият имплант, а дали избраният вид ендопротеза е правилен за неговата кост, възраст, диагноза и функционални нужди.

При необходимост от консултация или допълнителна информация относно тазобедрените ендопротези, не се колебайте да се свържете с нас. Ще получите компетентна оценка и насоки, съобразени с Вашето състояние и възможности за лечение.