Видове тазобедрени ендопротези

Автор: Д-р Орлин Филипов, д.м. (23.03.2025 г)

Тазобедрените ендопротези са изкуствени ставни импланти, които заместват увредените структури на тазобедрената става при тежки дегенеративни промени, травми, аваскуларна некроза и други състояния, при които нормалната функция на ставата е необратимо нарушена. Съвременната ортопедия разполага с различни видове тазобедрени ендопротези, като изборът между тях зависи от конкретния клиничен случай, състоянието на костта, възрастта на пациента и наличието на предходни операции.

От какви части се състои тазобедрената ендопротеза

Тазобедрената ендопротеза се състои от три основни компонента:

Бедрен компонент (бедрено стебло) – стеблото представлява масивно тяло, което в горната си част завършва с конусовидна част – шийка.
Глава – наричана още head, ball или neck. Тя се монтира върху шийката на бедреното стебло.
Ацетабуларен компонент – при механичните ендопротези той е съставен от метален шел (shell) и вложка (лайнър, liner), а при циментните – от пластмасова чашка (cup).

Бедреното стебло се имплантира в бедрената кост. Ацетабуларният компонент се имплантира в ацетабуларната ямка. Върху конусовидната шийка на стеблото се монтира бедрената глава, която участва в движението на ставата.

Основни видове тазобедрени ендопротези

Тазобедрените ендопротези, както и коленните, се делят на:

първични – за първично ендопротезиране;
ревизионни – използвани при смяна на стара ендопротеза или при стави с големи костни дефекти, които правят невъзможно използването на първични импланти.

Освен това, според начина си на закрепване в костта, тазобедрените ендопротези се делят на две основни групи:

механични (безциментни, с механична фиксация);
циментни (с циментна фиксация).

Това разделение не е само техническо. То има пряко значение за начина на фиксиране на импланта, за изискванията към костта и за избора на най-подходяща ендопротеза при конкретния пациент.

Тазобедрени ендопротези за първично ендопротезиране

Когато ендопротезата замества цялата става, тя се нарича тотална тазобедрена ендопротеза. Когато замества само бедрената глава и шийка, тя е парциална (частична).

Съществуват и биполярни ендопротези, при които движенията се извършват в две зони: между глава и лайнър, както и между лайнър и шел. Те могат да бъдат както тотални, така и парциални. При биполярните парциални ендопротези е възможна тенденция към изместване на лайнъра.

При редки случаи, когато е засегната само бедрената глава, например при аваскуларна некроза, понякога се прилага ресърфейсинг – заместване само на ставната повърхност на главата. Поради риска от усложнения тази техника не се препоръчва рутинно.

Дизайнът на бедреното стебло варира широко. Най-масово се използват стебла тип Müller – както механични, така и циментни. При млади пациенти, и при условие че качеството на костта е много добро, могат да се прилагат и къси стебла (short-stem).

Механични (безциментни) тазобедрени ендопротези

Механичната ендопротеза се състои от:

бедрено стебло;
ацетабуларен шел (метална чашка);
ацетабуларен лайнър – полиетиленова вложка, която се монтира вътре в ацетабуларния шел;
бедрена глава.

При този тип ендопротези движението в ставата се извършва между бедрената глава и полиетиленовата ацетабуларна вложка.

Закрепване на безциментните компоненти

Бедреното стебло и ацетабуларният шел на механичната ендопротеза се имплантират в костта чрез прилагане на механична сила, импакция, при която се създава силно сцепление между порестата метална повърхност и костта. Този феномен на механично закрепване се нарича press-fit (пресфит).

Поресто титаниево покритие – TPC

Повърхностите на бедреното стебло и ацетабуларния шел, които контактуват с костта, са покрити със специално високотехнологично поресто покритие. Това покритие се нарича TPC (Titanium plasma coating) и се създава чрез напластяване на разтопен до плазмено състояние титаний.

В специална машина за плазмено покритие разтопеният титаний, с помощта на волтова дъга и в комбинация с инертен газ, се впръсква под формата на мощна струя от фини капчици. Те се напластяват върху металната повърхност на импланта и образуват слой с дебелина около 100 микрона, съдържащ хиляди малки пори.

Размерът на порите е съобразен с микродвиженията и миграцията на костните клетки. След имплантиране на бедреното стебло и ацетабуларния шел в костта, костните клетки започват да проникват навътре в порестото покритие и ендопротезата прираства към костта. Този процес е известен като костно врастване (bone ingrowth).

Именно това е философията при съвременните механични ендопротези – след имплантирането им те да прирастнат към костта така, сякаш човек е роден с тях.

Някои производители вместо титаниево TPC-покритие използват покритие от хидроксиапатитни кристали (HA coating). Покритие само от хидроксиапатит обаче е механично по-крехко и често се рони още преди имплантиране. Поради това водещите производители обикновено използват два типа решения:

само титаниево TPC coating;
двуслойно покритие – първи слой TPC, втори слой HA, обозначавано като TPC/HA coating.

Не е доказано едното покритие да има категорично предимство пред другото. От значение са гранулометрията на слоя, неговата дебелина и порьозността. Порьозността се изследва в лабораторни условия с порозиметър, на принципа на ултразвука, или със специален микроскоп.

Какво означава това за пациента

За пациента най-важното е да се разбере, че при безциментните ендопротези стабилността не се осигурява с костен цимент, а чрез прецизно механично закрепване и последващо костно врастване. Това е причината този тип импланти да се използват широко, когато качеството на костта позволява надеждна механична фиксация.

Ендопротези с циментна фиксация

Ендопротезата с циментна фиксация се състои от:

бедрено стебло;
ацетабуларна чашка от полиетилен;
бедрена глава.

При този тип ендопротези движението в ставата се извършва между бедрената глава и пластмасовата ацетабуларна чашка.

Закрепване на циментните ендопротези

При ендопротезите с циментна фиксация бедреното стебло и ацетабуларната полиетиленова чашка се имплантират в костта чрез костен цимент – полиметилметакрилат (PMMA).

Костният цимент се поставя в предварително подготвеното костно ложе, компресира се, а в него се позиционира съответният компонент на ендопротезата – стебло или чашка. Около 12 минути след приготвянето му костният цимент стяга и достига здравина, близка до максималната за него, с което поставеният компонент се фиксира трайно към костта.

Какво е важно да се знае

Циментните ендопротези имат своето важно място в ортопедичната практика. Те се използват тогава, когато това е по-подходящото решение според състоянието на костта и общата клинична картина. Изборът между механична и циментна фиксация не се прави по общо правило, а след индивидуална оценка на пациента.

Кратко сравнение между безциментни и циментни тазобедрени ендопротези

Най-общо, безциментните ендопротези се закрепват чрез механична фиксация и последващо костно врастване, докато циментните ендопротези се фиксират с костен цимент. При безциментните импланти е необходимо костта да позволява добра първоначална стабилност, докато при циментните тази стабилност се осигурява чрез самия цимент.

Това не означава, че единият вид е по принцип „по-добър“ от другия. Правилният избор зависи от конкретния пациент, от качеството на костта, възрастта, костните дефекти и хирургичната преценка.

Ревизионни тазобедрени ендопротези

Когато има костни дефекти, се прилагат ревизионни тазобедрени ендопротези. Те се различават от първичните по това, че са модулни – могат да се използват различни по размер и вид стебла и аугменти, предназначени да заместят костните дефекти.

Ревизионните ендопротези най-често са с механична фиксация, но при липса на достатъчно здрава кост могат да се използват и циментни ревизионни ендопротези.

Този тип импланти се използват в по-сложни случаи – например при смяна на вече поставена ендопротеза, при разхлабване, костна загуба или други усложнения, при които стандартните първични компоненти не са достатъчни.

Как се избира подходящият вид тазобедрена ендопротеза

Изборът на подходяща тазобедрена ендопротеза не се прави по шаблон. Той зависи от редица фактори, сред които:

възрастта на пациента;
качеството и плътността на костта;
степента на увреждане на ставата;
наличието на костни дефекти;
предходни операции;
общото здравословно състояние.

Поради това решението какъв вид ендопротеза да бъде използвана трябва да се взема след клиничен преглед, образни изследвания и преценка от ортопед с опит в ендопротезирането.

За пациента това означава нещо много просто: изборът на имплант не е въпрос на предпочитание по каталог, а на правилна медицинска оценка. Най-подходящата ендопротеза е тази, която отговаря най-добре на конкретната анатомична и клинична ситуация.

Съвременните тазобедрени ендопротези включват различни конструкции и методи на фиксация, които позволяват прецизен избор според състоянието на пациента и особеностите на конкретния случай. Основните групи са първични и ревизионни, както и механични и циментни ендопротези. Всяка от тях има своето място в практиката и своите показания.

За пациента най-важното не е само как се нарича даденият имплант, а дали избраният вид ендопротеза е правилен за неговата кост, възраст, диагноза и функционални нужди.

При необходимост от консултация или допълнителна информация относно тазобедрените ендопротези, не се колебайте да се свържете с нас. Ще получите компетентна оценка и насоки, съобразени с Вашето състояние и възможности за лечение.