Гонартроза (артроза на коляното): симптоми, диагностика, степени и лечение

Автор: Д-р Орлин Филипов, д.м. (17.03.2026 г)

Гонартрозата (артроза на коляното) е хронично дегенеративно заболяване, при което ставният хрущял постепенно се износва, а с времето настъпват и промени в подлежащата кост, ставната капсула, менискусите и околните меки тъкани. Най-честите оплаквания са болка, скованост, ограничение в движението, затруднение при ходене и промяна в походката. В по-напредналите случаи може да се стигне и до промяна в оста на крайника – най-често варусна („О-образна“) деформация, по-рядко валгусна („Х-образна“).

Точната диагноза се поставя след преглед от ортопед, оценка на симптомите, клиничен преглед и образни изследвания. Изборът на лечение зависи не само от рентгеновата находка, а и от болката, ограниченията в ежедневието и степента на функционално увреждане.

Нормалната колянна става: анатомия и функция

Колянната става се образува от ставните повърхности на бедрената кост и тибията, които са покрити с гладък хиалинен хрущял. Той осигурява плавно движение и намалява триенето между костите.

Стабилността на ставата се поддържа от предната и задната кръстна връзка, медиалния и латералния колатерален лигамент, както и от ставната капсула. Капсулата има здрава фиброзна част и вътрешна синовиална мембрана, която произвежда ставна течност. Тази течност смазва ставата и подпомага храненето на вътреставните структури.

Между бедрената и тибиалната повърхност са разположени медиалният и латералният менискус. Те действат като амортисьори, разпределят натоварването и увеличават контактната площ между ставните повърхности. Увредите на менискусите или отстраняването на част от тях могат с времето да ускорят износването на колянната става.

Функционално коляното се разглежда като медиален и латерален компартимент. Основните движения са сгъване и разгъване, с минимални ротационни и приплъзващи движения.

Какво е гонартроза?

Заболяването гонартроза е вид дегенеративно заболяване на колянната става, остеоартроза, и протича сходно с остеоартрозите при други стави. В началото започва с промени в хрущялната ставна повърхност. Хрущялът става мек, загубва гладкостта и това довежда до прогресивното му унищожаване. Постепенно хрущялът изтънява, появяват се дефекти. Синовиалната мембрана, покриваща ставната капсула отвътре, задебелява и на места се образуват израстъци, някои от които се откъсват и заедно с откъснати парчета от менискусите и хрущяла се превръщат в свободни тела, т.нар. ставни мишки, които свободно плуват в ставата. С времето някои от тях калцират и понякога могат да попаднат между ставните повърхности, което води до допълнително увреждане на хрущяла, дори е възможно предизвикване на остеохондрална фрактура.

С напредването на гонартрозата ставната повърхност става неравна, менискусите могат да се увредят или разкъсат, а хрущялът на места изтънява до пълно изчезване. Тогава натоварването започва да се поема в по-голяма степен от подлежащата кост, което води до болка, ограничение в движението и структурни промени в ставата.

С времето могат да се развият уплътняване на ставната капсула, контрактури, костни промени и остеофити. При много пациенти процесът е по-изразен в единия компартимент на коляното, което постепенно променя оста на крайника и походката.

При засягане на вътрешната половина на ставата подбедрицата се измества под ъгъл навътре – образува се т.нар. варусна деформация. Много по-рядко се засяга външният ставен компартимент, при което подбедрицата се измества под ъгъл встрани – валгусна деформация. В късните етапи, с увеличаване на варусното/валгусното отклонение на подбедрицата, капсулата и връзките откъм страната на отклонението стават много по-плътни, а от противоположната страна – по-тънки и с намалена здравина.

На снимката: представена е ставната повърхност на лява тибия – медиалният кондил (в ляво на снимката) е с пълна липса на хрущял в цялата зона на натоварване. Външният кондил е с хрущялна покривка без дефекти, но там хрущялът е променен, пожълтял и тънък. Виждат се дефекти на хрущяла над това място.

Причини (етиогенеза) на заболяването

Гонартрозата може да бъде идиопатична (вродена, без определена причина довела до заболяването) и посттравматична – когато е следствие от травми или след фрактури на костта. Идиопатичната гонартрозата, както и останалите идиопатични артрози се дължат на индивидуално предразположение на индивида, свързано с вродени особености на съединителната тъкан и е свързано с генералния проблем на стареенето.

Идиопатичната гонартроза се появява обичайно след 55–60-годишна възраст, рядко по-рано. По-ранните форми на гонартроза често се появяват на база вродена варусна или валгусна конструкция на коленете (О-байн или Х-байн).

Симптоми при гонартроза
Най-честите симптоми при гонартроза са болка, скованост, ограничение в движението, промяна в походката, намалена функция и в по-напредналите случаи – промяна във външния вид на крайника.

В началото болката обикновено се появява след натоварване – по-дълго ходене, изкачване на стълби, спорт или физическа работа. С напредването на заболяването тя започва да се появява при все по-малки усилия, а в по-тежките случаи може да има болка и в покой, включително нощем.

Симптомите често имат вълнообразен ход. След претоварване болката може да се усили, а след покой или прием на противовъзпалителни средства временно да намалее. С времето обаче тези спокойни периоди стават по-кратки, а оплакванията – по-чести и по-силни.

Как се развиват симптомите с времето?
В началото оплакванията често са периодични и се появяват основно след по-голямо натоварване. Пациентът може да има дълги периоди с минимални симптоми или без оплаквания. С напредването на заболяването тези периоди стават по-кратки, а болката започва да се появява при все по-малки усилия.

В по-напредналите стадии са възможни скованост след покой, по-изразено ограничение в движението, болка при ставане, при ходене на къси разстояния и дори болка в покой или нощем.

Как гонартрозата влияе на ежедневието?
Последствията на гонартрозата се изразяват в предизвикано от болките и намалената ставна подвижност силно влошаване на качеството на живот; намаляване на работоспособността, стигаща често до нетрудоспособност, а при физически работници – до необходимост от смяна на професията или загуба на работа. При изразена гонартроза, при напредналите стадии, качеството на живот силно се нарушава, до степен че не може да се извършват нормалните ежедневни активности, заради болките човекът не може да стигне до магазина или да излезе от дома си.

Лечение на гонартроза

В началните стадии на заболяването, когато на рентгенова снимка се вижда все още запазена дебелина на хрущяла, може да се опита нехирургично (консервативно) лечение, но трябва да знаем, че неговите възможности са твърде ограничени. Прилагат се различни хондропротектори, физиотерапия и др. Болкоуспокояващите са задължителна част от консервативното лечение, но те не лекуват – само потискат болката за няколко часа. В началните стадии на заболяването може да се приложи нехирургично (консервативно) лечение, но възможностите му са ограничени и целят основно овладяване на симптомите и подобряване на функцията. Прилагат се различни медикаменти, физиотерапия и други подходи според конкретния случай.

При напреднали стадии и значима болка може да се обсъди оперативно лечение – смяна на колянна става (ендопротезиране). При изразена гонартроза на рентгенова снимка се виждат всички или повечето белези на гонартрозата – намалена дебелина на хрущяла, остеофити, променена форма на ставните повърхности, деформация на костите.

Кога се обсъжда смяна на колянна става?

Когато болката е постоянна или честа, движенията са силно ограничени, а ежедневните дейности са осезаемо затруднени, може да се обсъди ендопротезиране. Подробно за показанията, самата операция и възстановяването можете да прочетете тук: смяна на колянна става (ендопротезиране).

Артроскопия

В началните стадии на гонартроза може да се приложи артроскопия, с цел да се отдалечи момента на ендопротезирането. Артроскопията е вид операция, при която под упойка в ставата се въвежда оптическа сонда, която предава образа на усилвател и хирургът може да огледа ставата при голямо увеличение, на екран подобен на телевизионен. Там се вижда състоянието на ставата. По време на артроскопията ставата може да се „почисти“ – процедурата се нарича шейвинг, при който се заглаждат някои дефекти на ставните повърхности, избръсват се израстъците на синовията (синовиални вили), отстраняват се от ставата така опасните за хрущяла свободни тела, изрязва се част от ретропателарната мастна възглавница, ако е разраснала. С тази процедура се удължава живота на ставата. Артроскопията е приложима само в началните стадии на гонартроза.

Експертен детайл: как протича операцията

Следващият текст описва в по-голям детайл основни етапи от оперативната техника при смяна на колянна става и е предназначен за читатели, които искат по-задълбочена информация.

Тук спестяваме описанието на стотици процедури, които са извършени преди да се стигне до костните срезове. Най-важни от тях са оразмеряване на костите за да може да се избере правилния размер имплант; многократна проверка алинирането на бъдещите срезове спрямо осите на крайника, следва срязване по съответен размер шаблон на тибията; дистален кът на фемура, поставяне на пробни водачи за изследване алинирането на слеза спрямо оста на крайника, следвано от четири други среза направени по водач 4-in-1; нов срез по водач за интеркондиларния ноч; балансиране на меките тъкани; поставяне на водачи за оформяне на основата на тибиалния компоненти – това са два водача, с всеки от които се прави съответна фрезова обработка на тибията. След така представените на горната снимка готови, оформени костни повърхности (междувременно от началото на операцията до тук са минали час и половина), следва старателно почистване на костните повърхности от кръв и мазнини. Следва имплантиране на компонентите на ендопротезата.

Сестрата междувременно е взела стерилните ендопротезни компоненти, а в определен момент е получила заповед за смеси прахообразната фаза с мономера на костния цимент.

Върху обработените и почистени костни повърхности се нанася слой костен цимент, такъв се нанася и върху всеки от компонентите. Първо се имплантира тибиалният компонент. След това се имплантира бедреният компонент. Между тях се поставя пробен лайнър, който остава на място до втвърдяване на костния цимент.

Подробна информация за показанията, протичането на операцията и възстановяването можете да прочетете тук: смяна на колянна става (ендопротезиране).