Смяна на тазобедрена става – Ендопротезиране в ортопедична болница Витоша

Автор: Д-р Орлин Филипов, д.м. (01.06.2026 г)

Ортопедична болница Витоша е специализирана болница   за  съвременно ендопротезиране – вече 25 години. Горди сме, че близо до високите световни стандарти ние извършваме:

• Смяна на тазобедрена става
Смяна на колянна става
Ревизионно ендопротезиране

Ендопротезиране на тазобедрени стави извършваме по собствен иновативен метод – методът „Витоша“, позволяващ безкръвно ендопротезиране, без необходимост от кръвопреливане. Методът е патентован в US Patent Office (2021)


Ортопедична болница Витоша
– София, бул. Симеоновско шосе 108Б:

  • Съвременни хирургични методи – позволяващи по-бързо възстановяване
  • Спокойна болнична среда, напомняща на уютен хотел
  • Индивидуално внимание към всеки пациент
  • Лечение без напрежението и стреса на големите болници
  • По Здравна каса 100%

Безкръвно ендопротезиране по метода „Витоша“ – какви са ползите за пациента:

  • Безкръвният метод помага да се избегне кръвопреливане. Всички знаем, че кръвопреливането носи риск от заболявания и инфекции.
  • Безкръвният метод осигурява много висока стабилност на ставата, с което рискът от изкълчване е сведен до минимум.
  • Безкръвният метод „Витоша“ позволява по-лесно и бързо раздвижване. Поради силно намален риск от изкълчване пациентите по-лесно се раздвижват. На нашите пациенти са им позволени всякакви нормални движения и пози:
  • могат веднага след операцията да сядат на ниско,
  • могат да лежат на една страна в леглото,
  • не е нужно между краката им да се поставят възглавници или дървени ограничители за предпазване от изкълчване,
  • дори може да се возят в лека кола.

Значение и роля на тазобедрената става

Тазобедрената става има важна роля за движенията в изправено положение. Тя предава тежестта на тялото към краката и участва във всички основни движения при ходене, сядане, изправяне и др. Нормалната тазобедрена става е сферична става с голям обем на движение и се състои от полусферичната ямка на таза, наречена ацетабулум, главата на бедрената кост и много други структури. Гладкостта на ставните повърхности осигурява минимално триене при движение и нормална функция без болка.

Заради конзолната форма на бедрената кост натоварването в тази става е огромно и докато при ходене то е равно на телесната маса, при тичане и изкачване на стълби натоварването рязко нараства до няколко пъти телесната маса – от 180 до 320 кг и повече. Именно заради важната роля на тазобедрената става, нейното увреждане води до рязко нарушаване на цялата подвижност на изправеното тяло. За повече информация – вижте статия Коксартроза (Артроза на Тазобедрената Става) в Блога.

Кога се налага смяна на тазобедрена става?

Смяната на тазобедрената става или ендопротезиране е операция, чиято цел е да премахне болката и да възстанови подвижността при пациенти с тежко увредена става. Съществуват три категории хирургични процедури за ендопротезиране на става: 

  • първично ендопротезиране, когато за първи път се поставя ендопротеза;
  • ревизионно ендопротезиране (реендопротезиране – когато се налага смяна на вече поставена, стара протеза); 
  • първичноревизионно ендопротезиране – когато още при първата операция са налице толкова тежки изменения и костни дефекти, че се налага сложна реконструкция, пластично възстановяване преди поставяне на първична ендопротеза или дори директно използване на ревизионни компоненти – например при вродена луксация на тазобедрената става, тежки деформации, хипоплазия, ротаторни деформации и др.   

Първично ендопротезиране на тазобедрена става се прилага при пациенти с някое от следните заболявания: 

  • коксартроза
  • асептична некроза на главата на бедрената кост 
  • при някои фрактури на бедрената шийка, и др. 

А)  Коксартрозата е най-честата причина за смяна на тазобедрена става.  Коксартрозата е често срещано дегенеративно заболяване на тазобедрената става при пациенти над 60-годишна възраст, при което ставните повърхности постепенно стават неравни, ставният хрущял изтънява, на места изчезва, появяват се дефекти, деформации на костите и т.н. Заради болката и намалената подвижност се променя походката, движенията се ограничават, а обикновени действия като ставане от стол, обуване или ходене на кратко разстояние започнат да изискват все по-голямо усилие и тогава се поставя въпросът за смяна на ставата. За повече информация – вижте статия Коксартроза (Артроза на Тазобедрената Става) в Блога

Б) Асептична некроза – болест на Чандлър (Chandler’s disease) се среща при млади пациенти (на възраст 30 – 50 години). При това заболяване настъпва загиване на част от главата на бедрената кост – некроза, което често води до унищожаване на част от ставната повърхност и последваща деформация на главата. Обикновено началните стадии са безсимптомни и болката възниква едва когато настъпи фрактура и хлътване на ставната повърхност в зоната на некрозата. Тогава болката е силна, а походката е възможна само с патерици. Съвсем в началото, когато дефектът е в стадий 0 – l по класификацията на Steinberg може да се опита процедура, при която се извършва перфориране но спонгиозата на главата с бургия (процедурата е известна като Cor decompression). Друга възможна процедура е опит за възстановяване на кръвоснабдяването на главата (процедурата се нарича реваскуларизация с педикулиран костен присадък от тибията). Може да се опита и процедура, при която бедрената глава се завърта напред или назад така, че дефектът да се измести от зоната натоварване (процедура, наречена деротативна остеотомия). Процедурата е успешна само при 40 – 60% от случаите (Biswal, S et al., Clin Orthop Relat Res (2009) 467:1529–1537). Поради несигурните резултати при опитите да се запази ставата, най-често при това заболяване директно се преминава към ендопротезиране.     

В) При фрактура на бедрената шийка състоянието е спешно, болките възникват внезапно и са много силни, а смъртността при такова счупване без операция през първите месеци е повече от 50% (източник: Browner W, Arch Intern Med 1996; 156: 1521-1525; Fisher, ES et al., Epidem 1991; 2:116-122; Kenzora J et al., Clin Orthop 1984;186:45-55; Magaziner J et al., Am J Publ Health 1997; 87: 1630-1636.). При млади хора до 60 г. без дегенеративни промени в ставата е прието да се извърши спешна вътрешна фиксация (остеосинтеза) с винтове, в срок до 24 часа, оптимално – до 6 часа, а при пациенти над 70 г. обикновено се предпочита ендопротезиране, с отложена спешност, оптимално до 48 часа (Filipov O, Surgical treatment of femoral neck fractures. 2019; Nova Science Publishers, Inc., New York, NY; LaVelle DG. Fractures and dislocations of the hip. In Canale ST, Beaty JH, editors. Campbell’s operative orthopedics. 11th ed.).   

При пациенти, които вече имат поставена ендопротеза, но с времето се появят механични или инфекциозни усложнения, може да се наложи ревизионно ендопротезиране –  смяна на стара ендопротеза.

Дали е дошъл моментът за смяна на тазобедрена става?

  • При коксартроза: Ако се колебаете дали вече е дошъл моментът за операция, знайте, че най-важният ориентир е болката. Съгласно една дефиниция – когато при коксартроза обикновените обезболяващи вече не могат да премахнат болката – дошъл е моментът за ендопротезиране. Докато в началните стадии на коксартроза може да се опита неоперативно лечение (физиотерапия, обезболяващи), то  при напредналите стадии на това заболяване обикновено се преминава към ендопротезиране. 
  • При Асептична некроза: Заради младата възраст и очаквана голяма продължителност на живота, предвид ограничената дълготрайност на ендопротезата – в началните стадии понякога се опитват съхраняващи ставата операции, на при напреднали изменения  обикновено се преминава към смяна на ставата.    
  • При фрактура на бедрената шийка болният трябва веднага да бъде приет в болница. Оперативното лечение – вътрешна фиксация или ендопротезиране е задължително при всички случаи с разместена фрактура. При фрактура във възрастта над 70 г ендопротезирането често дава по-добри резултати. Преценката за вида операция е изцяло в компетенцията на хирурга. (LaVelle DG. Campbell’s operative orthopedics. 11th ed).

Какво представлява смяната на тазобедрена става?

Операцията за смяна на тазобедрена става, или ендопротезиране, е хирургична процедура, при която болната става се заменя със специален имплант, наречен ендопротеза – изкуствена става, която възпроизвежда функцията на истинската тазобедрена става.

Ендопротезата има три основни части:

  • ацетабуларна чашка (ацетабуларен компонент),
  • бедрено стебло (бедрен компонент),
  • глава на ендопротезата 

Ацетабуларният компонент може да се състои само от ацетабуларна чашка, но може да е се състои от метален шел и пластмасова вложка, а при някои модели шелът и вложката са комбинирани в един имплант – моноблок.

За повече детайли относно имплантите и техните особености можете да прочетете и статията за видове тазобедрени ендопротези.

Тотално и частично ендопротезиране

  • При тоталното ендопротезиране се заменят всички ставни повърхности – ацетабулумът се замества с ацетабуларен компонент, а бедрената глава – с бедрено стебло и главата на ендопротезата. Това е най-често прилаганият вид ендопротезиране.
  • При частичното ендопротезиране се заменя само бедрената глава. Частично ендопротезиране може да се приложи само при пациенти с фрактура на бедрената шийка в напреднала възраст.

Как се избира тазобедрената протеза?

Според начина на фиксиране към костта съществуват две основни категории ендопротези:

  • При безциментните ендопротези (механични ендопротези) фиксацията в костта се извършва чрез механично импактиране в костта, наречено press-fit фиксация – то се извършва посредством удари с чук, а специалната пореста повърхност на ендопротезата постига много здраво сцепление с костта и скоро започва прирастване на протезата към костта – процес, наречен Bone ingrowth.
  • При циментните ендопротези фиксацията към костта се извършва с костен цимент.

Изборът какъв тип ендопротеза да се приложи – механична или циментна, зависи от различни фактори, които ортопедът преценява при взимане на решение: качество на костта, възраст, придружаващи заболявания и др.

  • Здрава кост – при здрава кост се предпочита безциментна (механична) ендопротеза, заради дългата продължителност на живота на тези импланти, но се съобразяваме и с други фактори при избора;
  • Остеопороза или дефекти на костта – такива състояния може да изискват да се предпочете циментна фиксация дори и при млади пациенти. Има случаи на толкова силна остеопороза с толкова тънки стени на бедрената кост, при които дори ревизионна ендопротеза не може да се постави – тогава единственият избор е циментната фиксация.
  • Млада възраст – при млади хора се предпочита безциментна (механична) ендопротеза, заради дългата продължителност на живота на тези протези, но се съобразяваме и с другите фактори при избора;
  • Напреднала възраст – при стари хора със здрава кост предпочитаме безциментна (механична) ендопротеза заради по-краткото оперативно време, но често в напреднала възраст остеопорозата е значителна и изисква поставяне на циментна ендопротеза. 
  • Социални индикации – при преценката не само медицинските критерии са меродавни – ако здравните фондове не плащат изцяло за ендопротезата, както е в България, тогава цената на импланта е от значение за джоба на пациента.

Какво очаквате да видите в нашата болница? Пътят на пациента

Операцията се извършва обикновено на следващия ден след приемане в болницата. Времето преди операцията е необходимо за старателно изследване и подготовка на пациента. Тогава се правят рентгенови снимки, взима се кръв за изследване, правят се консултации с ортопед, кардиолог, анестезиолог, други – при необходимост. След приемане започваме Предоперативна подготовка на пациента – медикаменти, вливане на разтвори и др. Всичко това е необходимо, за да може да се подобри състоянието на пациента и операцията да премине по-леко.

  • Пътят на пациента

Пациентът се настанява в болнична стая. Когато дойде време за операцията, той се завежда в Отделението по анестезиология за премедикация, след което го завеждат в операционната зала. След операцията пациентът се завежда обратно в Отделението по анестезиология, където престоява докато премине упойката, а на следващия ден го настаняваме в обикновена болнична стая.

За по-подробна информация относно описание как изглежда операционния блок, обстановката в операционната зала, какво прави операционният екип и процедурите – вижте „Какво очаква да види пациентът в болница Витоша?“ – рубрика ЗА ПАЦИЕНТА.

Как протича операцията?

След поставянето на компонентите хирургът не просто приключва операцията. Правят се пробни репозиции и тестове за стабилност, за да се прецени дали ставата е добре балансирана, дали меките тъкани са с правилно напрежение и дали рискът от луксация е минимален.

За пациента е важно да разбере, че добрата операция не е само въпрос на поставен имплант, а на правилно позициониране и стабилност на цялата конструкция. Именно това определя до голяма степен качеството на възстановяването и дълготрайността на резултата.

В операционната се извършва спинална анестезия. Тази упойка гарантира, че пациентът няма да усеща никакви болки. Следва старателна дезинфекция и стерилна подготовка, която отнема 15 минути. 

При операцията хирургът достига до ставата по строго определен начин, наречен оперативен достъп или метод (surgical approach). Съществуват различни хирургични достъпи – предно-латерален, директен латерален, задно-латерален и директен преден. Изборът зависи от опита и предпочитанието на хирурга. След това се обработва ставната ямка на ацетабулума и в така обработената повърхност се имплантира ацетабуларният компонент – механичен или с циментна фиксация. С това половината от операцията е минала. Следващата стъпка е обработване на бедрената кост и имплантиране на бедреното стебло, при което ще чуете звуци като от чук – спокойно! – няма да усетите нищо, но знайте, че операцията е към края си.

Върху бедреното стебло се поставя главата на ендопротезата. Накрая ставата се намества и за 5 минути всичко се зашива и се поставя превръзка.    

Вече имате нова изкуствена става, заменила болната става. Веднага след отпускане на упойката ще разберете, че онази болка от коксартрозата е изчезнала, а само след месец и половина ще можете да работите, да ходите без болка, да се радвате на живота. За повече информация можете да прочетете статия Безкръвно ендопротезиране на тазобедрена става – методът Витоша, в нашия Блог 

Защо стабилността на ставата е толкова важна?

Стабилността на ендопротезата е важна при всяко движение или поза на тялото. Стабилността се осигурява от полусферичната повърхност на ставата, от прецизен баланс на мускулните сили, от баланса на силите действащи върху ставата, от тъканното налягане и други фактори.

Постигането на висока стабилност на ставата е най-важният критерий за качеството на операцията. Високата стабилност гарантира нормална рехабилитация и връщане на пациента към нормален живот.   

Методът за безкръвно ендопротезиране „Витоша“ – какви са ползите за пациента

За смяна на тазобедрена става в нашата болница прилагаме наш собствен метод за  безкръвно ендопротезиране  „Витоша“ – един от добрите в света методи на съвременното безкръвно ендопротезиране. Заради своите качества и иновативност Методът „Витоша“ е патентован в US Patent Office (2021). Няколко са ползите от Метода „Витоша“, например този метод помага да се избегне кръвопреливане, а всички знаем, че кръвопреливането носи риск от заболявания и инфекции. Освен това, методът създава много висока стабилност на ставата, с което рискът от изкълчване е сведен до минимум. Поради високата стабилност на ставата е възможно по-лесно и бързо раздвижване. Например веднага след операцията на нашите пациенти са им позволени всякакви нормални движения и пози: могат да сядат на ниско, могат да лежат на една страна в леглото, не е нужно между краката им да се поставят възглавници или дървени ограничители и т.н. За повече информация можете да прочетете статия Безкръвно ендопротезиране на тазобедрена става – методът Витоша, в нашия Блог https://vitosha-ortopedia.com/bezkryvno-endoprotezirane-tazobedrena-stava/

Какво става, ако не се оперирам?

Болката постепенно се засилва, светлите периоди без болка стават все по-кратки, походката се влошава, а натоварването се прехвърля и към съседни стави – кръст, коляно. В резултат се увреждат съседните стави и най-вече гръбначният стълб, тогава към болката от ставата се добавя ужасната болка от кръста – радикулит. При напреднала коксартроза се влошава качеството на живот – често всяко придвижване изисква усилие и човек се лишава от много неща в живота.   

След като се знае, при една операция за ендопротезиране, траеща малко повече от час, човек може да се освободи от болките в ставата и да се върне към нормален живот – то очевидно отлагането на операцията не е разумно решение. 

Операцията ендопротезиране не е задължителна и човек може да живее дълги години въпреки това страдание. Няма медикаменти които да спрат развитието на коксартрозата, но неправилното натоварване може да я ускори. Ако не се оперирате – знайте, че трябва да избягвате натоварване на ставата чрез дълго ходене, изкачване/слизане на стълби. Можете да спортувате: плуване, при леките форми на коксартроза – колоездене (седалката поема тежестта на тялото).

Възстановяване след смяна на тазобедрена става

Рехабилитацията започва след отпускане на спиналния блок, а на следващия ден пациентът се изправя с патерици. След операцията трябва да се ходи с две патерици, защото походката е смутена и има риск от падане или спъване. 

През първите дни се извършва раздвижване с помощта на рехабилитатор. В болницата пациентът се научава самостоятелно да става от леглото и да ходи с 2 помощни средства (патерици) или проходилка – за най-възрастните. Още на третия-четвъртия ден започва обучение в изкачване на стълби.

Целта е след връщане в къщи пациентът да бъде независим от чужда помощ при извършване на ежедневните дейности, движението и тоалета. 

Обикновено не е необходимо да се ходи в рехабилитационни центрове или да се вика рехабилитатор в къщи. Просто трябва да мине около месец-два, докато се изгради стабилна, плавна походка и пациентът хвърли патериците. Средни срокове за махане на патериците и започване на ходене без помощни средства са:

  • на 30-я ден при млади мъже
  • на 45-я ден при повечето жени и при възрастни пациенти.

Около 15 дни по-късно пациенти в активна възраст могат да се върнат на работа. 

Болката от коксартрозата изчезва веднага след операцията. След отпускане на упойката се появява лека болка или чувство за опъване в мястото на операцията – същото както при порязване с нож. Тази болка намалява и изчезва до 5-6 дни. 

  • Кога ще се върна на работа? 

Нормално наши пациенти на възраст до 60 – 65 години, без сериозни заболявания, след 40–45 дни, максимум до 60 дни, са готови да се върнат към нормален живот и към обичайните натоварвания или към работа.

За бързината на възстановяване е важно състоянието преди операцията. Най-бързо се възстановяват бивши военни, полицаи, спортисти, хора на реда – те изграждат нормална походка и хвърлят патериците за 30 – 35 дни. Най-бавно се възстановяват възрастни хора над 80 г, но дори и те хвърлят патериците между втория и третия месец – стига да няма други заболявания или тежка артроза на друга става. 

Шофьорът може да започне да кара камиона си след 2 месеца. Имаме случаи с наши пациенти, които след излизане от болницата се качват в собствената си кола и сами се прибират в къщи. Наш пациент сам е карал колата чак до село край Монтана. Разбира се, ние не толерираме такова смело поведение – рискът от забавяне натискането на спирачката при опасност на пътя е твърде висок.

Какво определя дълготрайността на протезата?

Нашият клиничен опит, както и водещи проучвания посочват следните срокове за продължителност на живот на тазобедрени ендопротези:

  • Механична титаниева ендопротеза, имплантирана в здрава кост, се очаква да издържи повече от 20-25 години.
  • Титаниева ендопротеза, макар и циментна, обикновено издържа над 15 години. 
  • Циментна ендопротеза от стомана може да издържи над 10 години. 

(Ramiah R et al. Ten-year life expectancy after primary total hip replacement. J Bone Joint Surg Br, 2007 Oct;89(10):1299-302.)

  Фактори, които повишават риска:

  • Възраст и активност: пациенти на възраст под 50–55 години са по-активни и при тях натоварването е по-голямо, което скъсява живота на компонентите.
  • Наднормено тегло: Високият индекс на телесна маса (ИТМ) ускорява износването на повърхностите.
  • Материали и дизайн: Различните техники на циментно и безциментно фиксиране определят различна дълготрайност. Безциментните ендопротези имат значително по-дълъг, над 18-25 години.
  • качество на костта

За повече информация можете да прочетете Какво определя дълготрайността на протезата? в Блог

Рискове и реалистични очаквания

В ръцете на опитен оператор с обучен и добре сработен хирургичен екип, операцията ендопротезиране е успешна при огромния процент (над 97%) от пациентите. След ендопротезиране пациентът се завръща към нормалния живот без болка, подобрява се качеството на живот. Но както всяка интервенция ендопротезирането крие риск от усложнения. Общата вероятност за сериозни усложнения след ендопротезиране на тазобедрена или колянна става е ниска – обикновено между 2% и 5%. Съвременната медицина използва надеждни протоколи, които правят тези рискове лесно управляеми. Най-честите усложнения в болниците по света, според статистики, са: следоперативни инфекции 1 – 3%, тромбоемболизъм 1 – 5%, дислокация (изкълчване) на ставата – от 1% до 3 – 6%, разхлабване на импланта и др.   За подробна информация можете да прочетете в рубриката „Често задавани въпроси“ статията „Какви са възможните усложнения след ендопротезиране на тазобедрена става?“

Кой ще извърши Вашата операция?

Смяната на тазобедрена става не е стандартна операция, а високотехнологична процедура, която изисква опит, специални условия, скъпоструващ и добре оборудван операционен блок, а на първо място – опитен оператор и обучен екип. 

В болница Витоша операциите се извършват от добре сработен екип с дългогодишна практика, обучен и тясно специализиран по ендопротезиране.

Начело на екипа е д-р Орлин Филипов, д.м. – ортопед-травматолог с над 20 години опит в ендопротезирането на стави, преминал допълнителна квалификация в Израел. Притежава сертификат за правоспособност за ендопротезиране (МУ София), сертификат от курс за ревизионно ендопротезиране (Швейцария, AORecon), сертификат за ендопротезиране и реконструктивна хирургия от специализация в Израел (Rambam University Hospital), както и множество други сертификати от преминати курсове. В практиката си той прилага най-добри и утвърдени в света методи, обогатени със собствен хирургичен подход.

В екипа участват още:

  • Д-р Стефан Нанков – ортопед-травматолог с над 25 години опит, притежава сертификат за правоспособност за ендопротезиране (МУ София) и много други сертификати и е утвърден специалист. Той притежава и тясна специализация по детска травматология. 
  • Д-р Димитър Карчинов е ортопед-травматолог, уважаван професионалист с дългогодишен клиничен опит и е сертифициран като вещо лице.
  • Д-р Павел Гълъбов е специалист по анестезиология и интензивно лечение и е много опитен професионалист, работил е над 15 години в университетска клиника в Германия. Практикува всички области на анестезиологията и реанимацията.
  • Д-р Камен Плосков е специалист по анестезиология и интензивно лечение и е професионалист с наистина огромен опит. Той е доайенът сред нас. 
  • М.с. инж. Нина Байкова е опитен специалист – ортопедична сестра и операционен технолог и като специалист по качеството притежава сертификат Six Sigma.
  • М.с. Гергана Димитрова е опитен специалист – ортопедична сестра и операционен технолог, работила е в различни болници.

Операцията ендопротезиране е ключова дейност в Ортопедична болница „Витоша“ и операционният екип е специално подбран и добре обучен, а добрият човешки фактор е най-важен за сигурността и добрия резултат.

За пациента това означава яснота, предвидимост и увереност кой стои зад лечението му.

Ендопротезиране на тазобедрена става е единствено решение при напреднала артроза с болки и е подходящо при всички възрасти, освен при деца. Водещ критерий е болката – ако няма болка или тя е слаба – ендопротезирането може да изчака. Ако болката е толкова силна, че нормалните противовъзпалителни вече не помагат – дошло е време за ендопротезиране. 

Другото често състояние, което изисква ендопротезиране, това е ФРАКТУРА на шийката на бедрената кост при хора на възраст над 65–70 години. При фрактура на шийката на бедрената кост в млада възраст (до 65 годишна възраст) и ако няма белези на артроза, ставата трябва да не се сменя – в такива случаи се прилага вътрешна фиксация с 3 канюлирани винта – ако има опитен травматолог който може да го направи, и ако счупването е прясно (най-добри резултати има когато вътрешната фиксация с винтове се извърши да 12 часа от счупването).

Счупване на бедрената шийка при хора до 55 г без артроза на ставата изисква задължително да се направи вътрешна фиксация – независимо колко време е минало, дори и 5–6 дни или повече – целта е да се запази собствената тазобедрена става. Това е органосъхраняваща операция и затова е задължителна при млади хора. Ако след вътрешна фиксация се стигне до асептична некроза – може на втори етап да се направи ендопротезиране. Важното е първо да се опита да се запази ставата, защото при млади хора се очаква дълга продължителност на живота, а живота на ендопротезата е ограничен – около 12–15 години, след което старата ендопротеза се сменя на всеки 12–15 години (ревизионно ендопротезиране), а ревизионното ендопротезиране е много по-тежка операция от първичното ендопротезиране. В крайна сметка решението е сложно и е в компетенцията само на опитен ортопед-травматолог.     

Ендопротезиране се прави при артроза на голяма става, когато заболяването е напреднало и болката е толкова силна, че противовъзпалителните средства не помагат. При коксартроза се прави ендопротезиране на тазобедрената става, а при гонартроза се прави ендопротезиране на колянна става. Другото често състояние, което изисква ендопротезиране, това е фрактура на шийката на бедрената кост. При счупване на шийката на бедрената кост на възраст над 65 години се прави ендопротезиране на тазобедрената става. 

Ако имате болки в тазобедрената или колянната става – трябва да отидете на ортопед. Ортопедът ще прегледа ставите Ви и ще направи снимки на тазобедрените и на коленните стави, след което ще прецени каква е причината за болките. На възраст над 50–60 г, ако болките са от дълго време, често причината е коксартроза или гонартроза – при което на рентгеновите снимки се виждат промени характерни за артроза.

Възможно е обаче на рентгеновите снимки да се види че ставите са здрави – в такъв случай причината за болките се търси в гръбнака или в съседните стави. Възможно е причините за болки да са от друго естество и тогава се търси консултация с друг специалист – ревматолог, съдов хирург, невролог или друг. ЯМР се прави само ако на рентгенова снимка не се виждат изменения, които да са причина за болките. 

Много рядко може да има алергия спрямо ендопротезата – обикновено се касае за свръхчувствителност към метал.

В болница Витоша операция за ендопротезиране на тазобедрена става продължава 70 до 90 минути, а за колянна става – 90 минути до 2 часа. Имайте търпение – ендопротезирането е сложна и високотехнологична операция със стотици действия, които трябва да се извършат последователно и всяко действие изисква определено време. Бързането тук е забранено. Вашият оператор д-р Филипов е специализирал при едни от най-добрите ортопеди в света – проф. Дани Левин, проф. Майкъл Судри, проф. Норман Дорон и др. При много от техните операции времетраенето на ендопротезиране често е едно и също. Особено при проф. Судри можеше да се сверява часовник – колянната ендопротеза винаги продължаваше точно 120 мин. Тук не се бърза.   

Ендопротезирането е успешна операция, но като всяка интервенция крие риск от усложнения. Общата вероятност за сериозни усложнения след ендопротезиране на тазобедрена или колянна става е много ниска – обикновено между 2% и 5%. Съвременната медицина използва надеждни протоколи, които правят тези рискове лесно управляеми. Най-честите усложнения са: следоперативни инфекции, образуване на кръвни съсиреци/тромбоемболизъм, дислокация (изкълчване) на ставата, разхлабване на импланта с течение на времето.   

1) Инфекция (вероятност 1,4 – 3%). Рискът за инфекция е по-висок при големи болници с натоварени операционни зали, при много хора в залата, при неопитни хора сред екипа, при недобър имунитет на пациента, при инфекциозно огнище в организма, за което хирургът не знае – болен зъб, аднексит, пиелонефрит и т.н.). Инфекция след ендопротезиране е много тежко състояние, изисква продължително и скъпо лечение, често се налага премахване на еднопротезата и замяна със спейсър, венозни антибиотици и т.н.

2) Изкълчване на ендопротезата (луксация, дислокация) – по света вероятността е от 1% до 3 – 6%). Методът „Витоша“, прилаган в ортопедична болница Витоша, съдържа няколко иновативни елемента, които гарантират много висока стабилност на ставата – ако се има предвид, че за 15 години в болницата не е имало нито един случай на изкълчена тазобедрена ендопротеза, може да се каже че този риск е сведен до теоретичен минимум. Разбира се, когато говорим за нормални движения, шпагатът, йога-упражнения, падане или травма при ПТП не са нормални движения). При този метод може да се изкълчи ендопротезата само ако се счупи някоя кост (фрактура на трохантера при падане, например). Заради високата стабилност на ставата на нашите пациенти не се налага да спазват онези измъчващи препоръки, забраняващи лягане на една страна, сядане на ниско и т.н.

Усложнението изкълчване на ендопротеза е сериозно състояние, изисква наместване и продължително лечение, а често изисква и нова операция.

3) Свръхчувствителност и алергия към ендопротезата – изключително рядко състояние, което има (минимална) вероятност да се случи при хора с алергия към някои метали. Това се има предвид от производителите, затова съвременните ендопротези се правят от специални материали, които са ареактивни и не предизвикват свръхчувствителност – титаниева сплав Ti6Al4V или кобалт-хром CoCr, а инлеите – от специален полиетилен UHMWPE/XLPE. В нашата практика за 25 години не сме срещали алергия към материалите на ендопротеза, но теоретически е възможно. Когато се знае, че пациентът има алергия към метали – той се тества в Клиника по алергология в Александровска болница за металите от които са изработени ендопротезите и това се взима предвид при избора на ендопротеза. При проявена алергия към съответния вид метал, ендопротезата би трябвало да се замени с друг вид, изработен от различен материал.

4) Счупване на ендопротезата. Съвременните ендопротези са изработени от високоякостни материали, поради което този риск е сведен до минимум.

5) Износване на ендопротезата – свързано е с естествената продължителност на живота на ендопротезата. Съвременните ендопротези са изработени от високоякостни материали, поради което този риск е сведен до минимум. Ако нещо се износва – то може да бъде единствено полиетилена, и то след десетилетия.

6) Асептично разхлабване на ендопротезата и необходимост от смяна – ревизионно ендопротезиране. При тазобедрени ендопротези – за срок от 10 години – рискът от ревизия поради асептично разхлабване е около 3% – 5%. Като цяло имплантите имат 90-95% шанс да издържат 10 години, а 80-85% – 20 години. При колянно ендопротезиране срокът на преживяемост на ендопротезата е два пъти по-дълъг, заради особености на биомеханиката в зоната на коляното. След 20 години понякога износване на полиетиленовата вложка налага подмяна.

  Фактори, които повишават риска:

  • Възраст и активност: При пациенти под 50–55 години натоварването е по-голямо, което скъсява живота на компонентите.
  • Наднормено тегло: Високият индекс на телесна маса (ИТМ) ускорява износването на повърхностите.
  • Материали и дизайн: Различните техники на циментно и безциментно фиксиране определят различна дълготрайност. Безциментните ендопротези на водещите производители имат значително по-дълъг, над 18-25 години живот, заради качествените материали и заради типа на фиксиране към костта – при тях фиксирането става чрез press-fit механична фиксация, с последващо костно врастване (bone ingrowth) – ендопротезата сраства с костта.

7) Кръвозагуба при операцията. Рискът от кръвозагуба е различен при тазобедрено и колянно ендопротезиране. Според световни статистики рискът от кръвозагуба и нужда от кръвопреливане при ендопротезиране (смяна на тазобедрена или колянна става) варира между 1% и 20%. Процентът зависи от оперативния подход (метод) и управлението на кръвта. По света загубата на кръв при операцията обикновено е между 700 мл и 1500 мл. Конвенционални методи са свързани с повече кръвопреливане, което варира от 15 – 20% до 20–60% от пациентите. Безкръвно ендопротезиране – по света успешно се прилагат миниинвазивни методи плюс използване на транекзамова киселина за спиране на кървенето – тогава кръвопреливане се налага от 1 до 5%. В Ортопедична болница „Витоша“ се прилага метод за безкръвно ендопротезиране, при който вероятността за преливане на кръв е същата – от 1 до 5%, но без използване на транекзамова киселина.

Фактори които повишават риска от кървене и преливане на кръв:

ï  Предоперативна анемия: Ниски нива на хемоглобина преди операцията.

ï  Възраст и пол: Пациенти в напреднала възраст и жени (поради по-малък обем кръв и по-ниски изходни нива на хемоглобин).

ï  Вид на операцията: Двустранните операции (смяна на две стави едновременно) или ревизионните операции (смяна на вече поставена протеза) носят много по-висок риск. При ревизионно ендопротезиране на стара циментна ендопротеза рискът от кървене е по-голям и кръвопреливане се налага при над 60% от пациентите.

ï  Медикаменти: Прием на антикоагуланти (лекарства за разреждане на кръвта) преди интервенцията. 

8) Реакции и усложнения при анестезията. В нашата болница прилагаме спинална анестезия – това е възможно най-безвредната упойка, а в АГ-болници тя се прилага дори при родилки.

9) Тромбоемболизъм, белодробен тромбоемболизъм – редки но тежки усложнения, при които се образуват кръвни съсиреци (тромби), които постепенно или внезапно блокират частично или напълно кръвотока в даден кръвоносен съд, водещо до опасни състояния. Тромбоза на дълбоките вени (ДВТ): Образуване на кръвен съсирек (тромб) в дълбоките вени, обикновено на подбедрицата или бедрото. Белодробна емболия (БЕ) – животозастрашаващо усложнение, при което тромбът се откъсва, преминава през сърцето и блокира белодробното кръвообръщение. Възможна е лека форма на тромбоемболизма – микротромбоемболизъм – множество микро тромби попадат в белия дроб, при което се променя работата на сърцето и болният чувства неразположение. При масивен белодробен тромбоемболизъм състоянието често е несъвместимо с живота. За щастие това състояние е много рядко при съвременните средства за профилактика. 

За профилактика на тромбоемболизъм на всеки пациент задължително се дават антикоагуланти/антиагреганти (кръворазреждащи) – в болницата Фраксипарин/Клексан, а след изписване – Ксарелто, а при някои сърдечно болни – Еликвис или др.

Профилактиката е с по-малка ефективност при някои особени състояния. Например, някои сърдечноболни носят в дясното си предсърдие тромби, или пък хора със заболяване на вените на подбедриците могат от години да имат тромби в подбедриците, които понякога могат да се откъснат и да блокират кръвоснабдяването на белия дроб – частично или тотално. 

Вероятност за тромбоемболизъм след ендопротезиране

Благодарение на задължителните медикаменти и протоколи, в наши дни реалната честота на симптоматичен венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) е сведена до около 1% – 4%.

Риск за Дълбока венозна тромбоза – с медикаментозна профилактика рискът е под 3% – 5%. Тромбозата засяга предимно прасеца и е с измерими и управляеми стойности. Без медикаментозна профилактика рискът е 40–80% (което включва и малки безсимптомни тромби).

Риск за Белодробна тромбоемболия (БТЕ) – Без профилактика: 2% – 10%. С профилактика: под 1%.

Основни фактори за индивидуален риск:

  • Тип операция: При ендопротезиране на коляно рискът е малко по-висок в сравнение с тазобедрената става. При ендопротезиране на коляно рискът идва от използването на турникет за спиране на кръвотока през време на операцията – понякога за 40 мин. Поради това в нашата болница ние не спираме кръвотока с турникет за повече от 10 мин, а често изобщо не използваме турникет. Поради това за слава на Бога до днес не сме срещали тромбемболизъм след ендопротезиране.
  • Обремененост на пациента: Предишни тромбози, активни онкологични заболявания или вродени тромбофилии.
  • Възраст и обездвижване: Пациенти над 65-70 години и залежаване след операцията.
  • Профилактика: Използването на антикоагуланти (разреждащи кръвта), ранното раздвижване и компресионните чорапи са златен стандарт за контрол на състоянието. Компресионни чорапи се предписват при всички болни със заболяване на вените на подбедриците.

 В ръцете на опитен оператор с опитен и сработен в продължение на години хирургичен екип, операцията ендопротезиране е успешна при огромния процент (над 97%) от пациентите. След ендопротезиране пациентът се завръща към нормалния живот без болка, подобрява се качеството на живот.

След преминаване на ранния следоперативен период (45–60 дни след операцията), много ежедневни дейности, които до вчера са били немислими, след ендопротезиране са по-лесно постижими, дори и много видове спорт стават възможни за практикуване при по-младите. Пациентът се завръща към своята професия.

След смяна на тазобедрена става може да извършвате нормална ежедневна дейност, но трябва да избягвате прекомерно физическо натоварване, защото такова би скъсило живота на ендопротезата. Както и човек без ендопротеза – разумно ще е да избягвате брутални контактни спортове, като самбо и т.н. Съвсем спокойно можете да упражнявате спортове без прекалено натоварване  – плуване, ски, колоездене, лек фитнес с щадене на ставата – може да работите за бедро, подбедрица, гръден кош, без да натоварвате ставата. Възможен е дори туризъм, бокс.

След преминаване на следоперативния период след смяна на тазобедрената става може да се тича, но имайте предвид, че тичането натоварва ендопротезата 3–4 пъти повече отколкото ходенето пеша. Ако искате да тичате по 5 км всеки ден – това е прекалено. При толкова много други спортове защо Ви е тичане? Колоездене, фитнес с подбрани упражнения, дори бокс – имате голям избор.

При безциментна ендопротеза не се стъпва на крака 35-45 дни и патериците се носят 45-60 дни, а при циментна – патерици се носят средно 35-45 дни. Причините са следните. При безциментна (механична) ендопротеза трябва да не се стъпва на крайника до 35–45 дни, за да се даде възможност на костните клетки да пропълзят в порите на специалната пореста повърхност на механичната ендопротеза – така ендопротезата прираства към костта, сякаш сте роден(а) с нея.

При стъпване се получават микродвижения, които смущават пропълзяването на костните клетки. Друг е режимът при стандартна циментна ендопротеза, където костният цимент втвърдява за 12 минути и набира пълната си здравина още при операцията. Затова при циментна ендопротеза можете да стъпвате с пълно натоварване още от първия ден след операцията, но подпомогнати с патерици. Причината е тази, че след операция походката е затруднена и нестабилна. Патериците имат за цел да Ви предпазят от спъване и падане през първите 2-3 седмици. След това първо се маха патерицата откъм страната на операцията. След 10 дни се маха и тази патерица и се сменя с бастун за още 10 дни, за да не е рязък прехода към ходене без помощни средства.   

До сваляне на конците (степлерите) превръзката трябва да се пази суха, защото при мокра превръзка микробите от повърхността лесно преминават по капилярен път и замърсяват раната. Вероятно най-голямото нещастие в ортопедията е инфектирана ендопротеза – това усложнение изисква дълго и скъпо лечение. Преди сваляне на конците/степлерите можете да залепите найлон над и около превръзката, така че превръзката да е херметично защитена. При така защитена превръзка можете да влезете в банята, където внимателно да насочвате струята, така че да избягвате превръзката. При стари хора е по-практично да се ползват мокри кърпички и да не се рискува намокряне на превръзката.

Животът на тазобедрена ендопротеза от висок клас (покритие хидроксиапатит или титаниево плазмено покритие, крос-линк ПЕ и т.н.) и поставена в здрава кост е висок – над 16–18 години. Ако костта е с остеопороза – вероятно ще се постави ендопротеза с циментна фиксация, където животът на импланта е около 10–12 г. Животът на колянна ендопротеза е над 16–18 години, дори и при остеопороза. Това е защото при коляното тежестта на тялото се предава по оста на подбедрицата, за разлика от тазобедрените ендопротези, където действат огъващи сили поради конзолната форма на ендопротезата. 

Ендопротезиране на тазобедрена става продължава 60–90 минути. Ендопротезиране на колянна става продължава 90–120 минути. Няма да го усетите – при нас в операционната се слуша радио, а за Вас ще се грижи опитен анестезиолог – той ще бъде Вашият най-добър приятел докато сте в операционната зала.

Прилага се спинална анестезия – в областта над кръста се инжектира препарат, най-често Маркаин. От кръста надолу всичко изтръпва и не се чувстват никакви болки докато трае операцията. Пациентът е в пълно съзнание. Ако пациентът иска да спи – анестезиологът му прави инжекция за сън.

Нормално хората на възраст до 60 години се връщат на работа след месец и половина до 2 месеца.

Шофьорът може да започне да кара камиона си след 2 месеца. Имаме случаи с наши пациенти, които след излизане от болницата се качват в собствената си кола и сами се прибират в къщи. Наш пациент сам е карал колата чак до село край Монтана. Разбира се, ние не толерираме такова смело поведение – рискът от забавяне натискането на спирачката при опасност на пътя е твърде висок. С умиление се сещаме за пациентите от други болници, на които лекарите не им позволяват дори да влизат в лека кола, чак до втория месец.

Болница Витоша предлага на своите пациенти право на избор за различни импланти и цени за всеки джоб.

Ценоразпис на болницата може да видите тук:
https://vitosha-ortopedia.com/болница-витоша-цени/

За възрастни и самотни хора без доходи болница Витоша предлага социална програма с намаление на цените, за да може пациентът да се оперира и да има пълноценен живот без болка.

Уважаеми читателю, благодарим за Вашето внимание и за отделеното време.

Ако ползвате материали от статията за публикация, моля, цитирайте:

(Филипов, О., Смяна на тазобедрена става – ендопротезиране без кръвопреливане. Информация за пациента на болница Витоша; 2024, www.vitosha-ortopedia.com)

Разгледайте още:

Scroll to Top