Историята на създаването на болница Витоша е свързана с фамилната история на двамата ѝ основатели, Борис Филипов и Орлин Филипов – баща и син. През социализма и зората на демокрацията семейство Филипови живее в кв. Дианабад. Филипови са клон от старата гинска фамилия Джунови-Белецови. Джуно Петров Белецов, роден (*)1840 г, е едър скотовъдец, един от джелепкешаните в Софийска казаа, притежавал е стотици глави овци и половин дузина мандри в района на с. Гинци и през османското владичество е карал свои стада за продажба чак в Цариград. Имал е още воденица и дъскорезница, гатер (по-късно дъскорезницата е разрушена от турците). Джуно Петров е първият кмет на селото след Освобождението. Бил е приятел с министър-председателя Константин Стоилов. Джуно е притежавал ханове, описани от Вазов в книгата „Нова земя“. Хановете били разположени на стария римски път край селото, през който е минавал по-голямата част от трафика от Европа към София. Главният хан на Джуно е имал фурна, която денонощно е произвеждала хляб, разполагал е с 10 стаи и едновременно е можел да побере 60 чифта волове, както четем в монография от 1969 г., озаглавена „История, духовна култура и фолклор на село Гинци“, Г. Марков, София, 1969 г.

Бащата на Борис, Иван Филипов, е бил началник на животновъдното стопанство на Двореца „Врана“, където е служил в продължение на 30 години. Имал е къща в „Дианабад“, тогава – най-източен квартал на София, докъдето е пътувал от „Врана“ всеки уикенд.

През епохата на социализма Борис Филипов работи към Министерство на химията, където последователно, в период от 32 години, ръководи крупни производствени и стопански предприятия. До 1990 г. Б. Филипов е зам. председател по икономическите въпроси на огромно социалистическо предприятие, ДСО „Химснаб“, с общо 23 000 служители, представляващо аналог на концерн, който включва в себе си 12 други предприятия от химическата промишленост, в това число ДСО „Петрол“ – държавен монополист с цялата верига бензиностанции и петролни бази в страната, ДСО „Газоснабдяване“ – монополист върху доставката на природен газ от СССР, редица химически заводи в страната, както и външнотърговската фирма в сферата на химията „Химимпорт“. В онзи момент целият внос и износ на химически продукти минава през концерна ДСО „Химснаб“. Преди това Филипов е зам. генерален директор на ДСО „Петрол“, преди това – на ДСО „Пластмаси и каучук“.

Борис Филипов с колеги учени-химици

Филипов ръководи финансовите и търговски процеси на стопанското обединение и упражнява контрол над включените в обединението заводи из цялата страна и участва в контрола при строителството на някои крупни производствени предприятия, като комбината „Вида“ в гр. Видин. Още през 70-те години, като млад директор, неговият пряк началник, Ганчо Тотев, го напътства: „Ще пътуваш често и ще те канят на приеми и банкети – когато те канят, яж, пий и се радвай на живота, но в къщи нищо не носи.“

Въпреки заеманите от него постове, при падането на комунизма на 10 ноември 1998, Борис Филипов притежава само един панелен апартамент, наследствен от неговия баща Иван Филипов, който до 1966 г. е имал голяма къща с магазин в Дианабад – единствената двуетажна къща в квартала, отчуждена и съборена, срещу която получава от държавата два четиристайни апартамента, единият от които прехвърля на Борис.

Друго притежание на семейството е лек автомобил, както и нескъпа вила в село край Елин Пелин. Получавал е максималната за времето на комунизма заплата от 500 лева, когато учители, инженери и лекари са получавали по 120 до 200 лева. Пари в онези времена е трудно да бъдат заделени, така че в зората на демокрацията малкото притежавани средства Борис Филипов опитва да инвестира в закупуването на камион Камаз, тип ТИР, с който да започне да транспортира стоки, с идеята за външна търговия, но уви – внезапно цената е удвоена (нормална практика за условията на инфлация през 90-те години) и Борис успява за тези пари да купи единствено лекотоварен автомобил УАЗ, който така и не бил използван.

От времената на социализма, малкото хубави спомени останали у семейството на Борис Филипов са от ваканциите в луксозни почивни станции в курортите Златни пясъци и Боровец. Останалото е стрес, напрежение, чести командировки, нескончаеми реорганизации и отчети.

През 1989–1990 г. повечето предприятия рухват, много от тях са затворени, започва организирано унищожаване на огромната индустриална мощ на България, а обществото е хвърлено в анархия и бедност. Борис Филипов се насочва към частен бизнес, отваря първия си офис в къщи, а поради липса на капитал е принуден да отвори кафене, което той успява да построи върху взета под наем площ от 30 кв.м. в Студентски град. Скоро наема бизнес офис в хотел Диана, а по-голямата част от приходите отиват за командировки и за наем. Влиза в контакт със стари партньори и чуждестранни фирми, познати от времето на социалистическата индустрия, привличат се нови търговски партньори и след 1993 г. постепенно започва външна търговия.

Създадена е фирма с международно участие (българо-югославска), „ЕКТА“ ООД. За сътрудници във фирмата са привлечени доскорошни величия от Министерство на химията. Като консултант редовно идва на работа бившият Министър на химията Георги Панков, а синът на министъра, Валентин, е съдружник във фирмата. От сръбска страна съдружници са хора от високопоставените среди на Белград, опитни търговци. Сред групата присъства и известната сред белградския хай-лайф Гордана Бурсач – бивш личен секретар на югославския президент Йосиф Брос Тито и дъщеря на генерал от югославската армия. Въпреки големите перспективи и надежди и въпреки огромните усилия на екипа, поради липсата на личен капитал търговската дейност на фирмата остава без голям резултат и скоро е ликвидирана.

След прекратяване на фирмата с международно участие „ЕКТА“ ООД, Борис Филипов и синът му Орлин създават нова фирма, „ЕКТА-София“ ООД, в която съдружници са те двамата. През 1994–1995 г. усилията им се увенчават с успех и търговията внезапно потръгва. Тогава „ЕКТА-София“ ООД успява да пробие на турския пазар, където сключва дългосрочен договор с големия производител на прах за пране „Hayat Kimia“ San. в Истанбул, производител на известните марки прах за пране Bingo и Hayat. Спечелването на доверието на търговския директор Levent Öz е решаващо за сделката. Турската фирма открива револвинг-акредитив и заявява покупка на продукта натриев триполифосфат (STPP) в количества по 100 тона месечно. За доставка на суровината е сключен договор с големия югославски химически комбинат IHP Prahovo Holding – крупен производител на STPP. Орлин Филипов си спомня: „И там не беше лесно – търговският директор Душко Жикич и директорът на завода за STPP Жарко Галич, както и шефът на вътрешния пласмент Левчо Цойкич, бяха твърди в цената която предлагаха, а след калкулиране на транспортни разходи до Истанбул цената ставаше твърде висока и не беше възможно стоката да се продаде. Тогава след дълги сондажи, умуване и разиграване на ценови и логистични варианти, Борис Филипов сглобява брилянтна концепция. На борда на директорите на югославския комбинат им предложихме бартерна сделка. Разбрахме се принципно и насрочихме нова среща. След бърза командировка до Турция и предоговаряне на условията, отидохме на нова среща в Прахово Холдинг, където най-после се стигна до сделка. Сключваме договор за покупка на скъпата югославска стока STPP с парите на турците, доставяме я в Истанбул. Освен това с IHP Prahovo Holding договаряме да закупят от нас химически продукти от които те имат нужда – стоки от Турция и Германия. Тези стоки доставяме на югославския комбинат в Прахово, като в договорените цени успяваме да постигнем достатъчна надценка. През началото на 90-те това беше възможно – все още нямаше интернет и цените силно се различаваха между различните производители. Високата надценка на доставените в Сърбия стоки беше достатъчна за да компенсира загубата от разликата между високата цена на сръбската стока доставена в Истанбул и значително по-ниската цена договорена с турците, при което след рекапитулация на сложната многокомпонентна сделка оставаше съвсем добра печалба. Проблемът беше, че комбинатът Прахово искаше да купува от нас още химикали, производство на Belinka Perkemia, Slovenia и Hüls-Condea-Degussa, Marl, Германия, но нямаха пари. Тогава в схемата беше включен частен бизнесмен от Ниш, днешният собственик на Мерцедес-Бенц за южна Сърбия и наш голям приятел. Срещу своя капитал той получаваше стоки от Прахово, които реализираше на вътрешния пазар.

Започва много сериозна търговия. Орлин Филипов си спомня: „Когато нашите пет или шест ТИР-а паркираха на тясната крайбрежна уличка пред митницата във Видин, настъпваше задръстване и транспортен хаос. И така беше всеки месец“. През 90-те години митницата във Видин беше на крайбрежната уличка до речната гара. Бързо се забрави времето, когато обикаляхме заводите в северна Гърция, където винаги се натъквахме на лукавство и неизменно затворени врати и времето на бизнес-срещите в Македония, където трябваше да сдържаме усмивки, докато слушаме абсурдните брътвежи на роденият в Москва през 1944 г македонизъм.

Успешната търговска дейност на двамата съдружници Филипови постепенно се забавя през 1997 г. в резултат на новопоявилата се, нелоялна конкуренция на китайски доставчици. В този период „ЕКТА-София“ ООД купува натриев триполифосфат от IHP Prahovo Holding – Сърбия и го доставя на Hayat Kimia San. Китайски производител започва да доставя същата стока, с подобно качество, на цена с 200 долара по-евтина, както франко Istanbul, така и на всяко по-голямо пристанище в Европа. Заради нарушение на търговското право европейските гиганти съдеха китайския производител с обвинения за дъмпинг. Китайците губеха делата, плащаха си пеналиите и продължаваха да наводняват цяла Европа с евтиния продукт. Само след година гигантът Procter & Gamble закупува завода-производител в Китай и продължава доставката на евтин STPP в Европа, но вече с етикетите на Procter & Gamble.

Доктор Орлин Филипов си спомня: „Тогава много търговски фирми се видяха в чудо. В началото на интернет-ерата вече нямаше място за търговски посредници, особено при търговия в индустриални количества. Производители и крайни потребители започнаха директно да се свързват, така понижавайки цената. Огромни външнотърговски централи, каквито бяха българският „Химимпорт“ ( Г-80), югославската търговска централа „Progress Beograd“ и много други крупни търговци се задъхваха и едва оцеляваха, какво ли остава за „ЕКТА-София“ – една малка външно-търговска фирма, съставена от двама души. Това беше зората на глобализацията“.

Тогава съдружниците Филипови взимат решение за рязка промяна в предмета на дейност. Детайлно се проучват възможностите за построяване на завод за производство на химически продукти, разглеждат се потенциални пазари и перспективи.

Орлин Филипов е имал идея да се впусне да учи икономика, за да помага по-ефективно на баща си. Топ-икономистът Филипов-баща отсича: „Орлине, икономиката не е наука. Научна ли е една дисциплина, която не е в състояние да предвиди със сигурност, например, какъв ще е курсът на долара? Имаш чудесна професия – ти си лекар, върви по този път!“
Взето е решение. Няма да се строи фабрика. Семейната фирма ще инвестира в построяването на болница.

До идеята за строителство на болница се стига след продължително проучване. Семейната фирма „ЕКТА-София“ ООД е инвеститор на изграждането на болницата.

През 1996 г бъдещият управител и главен лекар на болницата, д-р Орлин Филипов и неговият баща, Борис Филипов, закупуват парцел земя на бул. Симеоновско шосе №108-Б. Те възлагат на проектантска дирекция към ГУСВ проектиране на специализирана ортопедична болница – не твърде голяма, но максимално функционална и модерна.

В следващия Блог: Строежът на новата болница и пътят на д-р Орлин Филипов към специализация в ортопедията.