Въпреки заеманите от него постове, при падането на комунизма на 10 ноември 1998, Борис Филипов притежава само един панелен апартамент, наследствен от неговия баща Иван Филипов, който до 1966 г. е имал голяма къща с магазин в Дианабад – единствената двуетажна къща в квартала, която е отчуждена и съборена, срещу която получава от държавата 2 панелни апартамента, единият от които прехвърля на Борис.
Друго притежание на Борис е автомобил Москвич, както и нескъпа вила в село Долна Малина. Получавал е максималната за времето на комунизма заплата от 500 лева, когато учители, инженери и лекари са получавали по 120 до 200 лева.
Пари в онези времена е трудно да бъдат заделени, така че в зората на демокрацията, малкото притежавани средства Борис Филипов опитва да инвестира в закупуването на камион Камаз, с който да започне да транспортира стоки, с идеята за външна търговия, но уви – внезапно цената е удвоена (нормална практика за условията на инфлация през 90-те години), и Борис успява за тези пари да купи руски лекотоварен автомобил УАЗ. Още през 70-те години, прекият началник на Борис – Ганчо Тотев, генералният директор на Пластмаси и каучук, го напътства: „Ще пътуваш често и ще те канят на приеми и банкети – когато те канят, яж и пий колкото искаш, но в къщи нищо не носи!“
Борис Филипов с колеги учени-химици
От времената на социализма, малкото хубави спомени останали у семейството на Борис Филипов са от ваканциите в луксозни почивни станции в курортите Златни пясъци и Боровец. Останалото е стрес, напрежение, нескончаеми “дворцови интриги”.
През 1990 Борис Филипов успява да вземе под наем площ от 30 кв.м. в Студентски град, където построява малка сглобяема постройка за кафене. Бившият директор и семейството му започват да продават сандвичи, за да закърпят семейния бюджет, а част от парите отиват за наем на офис в хотел Диана, където постепенно започват външна търговия като посредник. Създадена е фирма с международно участие (българо-югославска), „ЕКТА“ ООД. Като сътрудници на фирмата са привлечени доскорошни величия от Министерство на химията. Като консултант редовно идва на работа бившият Министър на химията Георги Панков, а синът на министъра, Валентин, е съдружник във фирмата. От сръбска страна съдружници са хора от елита на Белград, опитни търговци, а в тяхната група присъства и известната сред сръбския хай-лайф Гордана Бурсач – бивша лична секретарка на югославския президент Йосиф Брос Тито и дъщеря на генерал от югославската армия. Въпреки големите перспективи и надежди и въпреки огромните усилия на екипа, поради липсата на личен капитал, търговската дейност на фирмата е равна на нула и скоро тя е ликвидирана.
След прекратяване на фирмата с международно участие „ЕКТА“ ООД, Борис Филипов и синът му Орлин създават нова фирма, „ЕКТА-София“ ООД, в която съдружници са само те двамата. През началото на 1995 г. усилията им се увенчават с успех и търговията внезапно потръгва. Тогава „ЕКТА-София“ ООД успява да пробие на турския пазар, където сключва дългосрочен договор с големия производител на прах за пране „Hayat Kimia“ San. в Истанбул (производител на известните марки прах за пране Bingo и Hayat). Спечелването на доверието на търговския директор Levent Öz е решаващо за сделката. Турската фирма открива револвинг-акредитив и заявява покупка на продукта натриев триполифосфат (STPP) в количества по 100 тона месечно. За доставка на суровината е сключен договор с големия югославски химически комбинат IHP Prahovo Holding – крупен производител на STPP. Орлин Филипов си спомня: „И там не беше лесно – търговският директор Душко Жикич и директорът на завода за STPP Жарко Галич, както и шефът на вътрешния пласмент Левчо Цойкич, бяха твърди в цената която предлагаха, а при тяхната цена, след калкулиране на транспортни разходи до Истанбул (700 км), цената ставаше твърде висока и не беше възможно стоката да се продаде. Тогава след дълги преговори, умуване вечерта в хотела, с непрекъснати сметки и обмисляне, Борис Филипов се прояви с брилянтна концепция. На следващия ден на борда на директорите на югославския комбинат им предложихме бартерна сделка. Разбрахме се принципно и насрочихме нова среща за след седмица. След бърза командировка до Турция, на новата среща в Прахово Холдинг най-после се стигна до сделка, и то много успешна. Сключваме договор за покупка на скъпата югославска стока STPP с парите на турците, доставяме я в Истанбул. Освен това с IHP Prahovo Holding правиме договор да закупят от нас продукти от които те имат нужда – стоки от Турция и Германия. Тези стоки доставяме на югославския комбинат в Прахово, като в договорените цени успяваме да постигнем голяма надценка за нас, останала скрита за сръбските търговци. През началото на 90-те това беше възможно – все още нямаше интернет и цените силно се различаваха между различните производители. Високата надценка на доставените в Сърбия стоки беше достатъчна за да компенсира загубата от разликата между високата цена на сръбската стока доставена в Истанбул и значително по-ниската цена договорена с турците, и дори след като се тегли чертата остана съвсем добра печалба за „ЕКТА-София“.
Започва много сериозна търговия. Орлин Филипов си спомня: „Когато нашите пет или шест ТИР-а паркираха на тясната крайбрежна уличка пред митницата във Видин, настъпваше задръстване и транспортен хаос. И така беше всеки месец“. През 90-те години митницата във Видин беше на крайбрежната уличка до речната гара.
Успешната търговска дейност на двамата съдружници Филипови постепенно се забавя през 1996-1997 г. в резултат на новопоявилата се, нарастваща конкуренция на китайски доставчици. В този период „ЕКТА-София“ ООД купува натриев триполифосфат от IHP Prahovo Holding – Сърбия и го доставя на Hayat Kimia San. в Истанбул, в количества 100 тона месечно, на цена 650 USD/t, Carriage Paid To (CPT)-Istanbul, транспортирани с ТИР-камиони. Внезапно, през 1996 г., китайски производител започва да доставя същата стока, с подобно качество, на цена 450 до 460 USD/тон, CPT-Istanbul, както и в цяла Европа. Европейските гиганти съдеха китайския производител за дъмпинг, но китайците си плащаха пеналиите и продължаваха да наводняват цяла Европа с евтин STPP. Само след година империалистите си казаха думата. Гигантът Procter & Gamble закупи заводът-производител в Китай и продължи доставката на евтин STPP в Европа, но вече с етикетите на Procter & Gamble. Такъв е животът!
Доктор Орлин Филипов си спомня: „Тогава много търговски фирми се видяха в чудо. В началото на интернет-ерата вече нямаше място за търговски посредници, особено при търговия в индустриални количества. Производители и крайни потребители започнаха директно да се свързват, така понижавайки цената на продукцията. Огромни външно-търговски централи, каквито бяха българският „Химимпорт“ (по-късно „Г-80“), както и югославската търговска централа „Progress Beograd“ и всички други крупни търговци се задъхваха и едва оцеляваха, какво ли остава за „ЕКТА-София“ – една малка външно-търговска фирма, съставена от двама души. Това беше зората на глобализацията“.
Тогава съдружниците Филипови взимат решение за рязка промяна в предмета на дейност. Детайлно се проучват възможностите за построяване на завод за производство на химически продукти, разглеждат се потенциални пазари и перспективи.
Орлин Филипов е имал идея да се впусне да учи икономика, за да помага по-ефективно на баща си. Топ-икономистът Филипов-баща отсича: „Орлине, икономиката не е наука. Научна ли е една дисциплина, която не е в състояние да предвиди със сигурност, например, какъв ще е курсът на долара? Имаш чудесна професия – ти си лекар, върви по този път!“
Взето е решение. Няма да се строи фабрика. Семейната фирма ще инвестира в построяването на болница.
До идеята за строителство на болница се стига след продължително проучване. Семейната фирма „ЕКТА-София“ ООД е инвеститор на изграждането на болницата.
През 1996 г, бъдещият управител и главен лекар на болницата, д-р Орлин Филипов, и неговият баща Борис Филипов, закупуват парцел земя на бул. Симеоновско шосе №108-Б. Те възлагат на проектантска дирекция към ГУСВ проектиране на специализирана ортопедична болница – не много голяма, но максимално функционална и модерна.
В следващия Блог: Строежът на новата болница и пътят на д-р Орлин Филипов към специализация в ортопедията.