Skip to content
Въпреки заеманите от него постове, при падането на комунизма на 10 ноември 1998, Борис Филипов притежава само един панелен апартамент, наследствен от неговия баща Иван Филипов, който до 1966 г. е имал голяма къща с магазин в Дианабад – единствената двуетажна къща в квартала, която е отчуждена и съборена, срещу която получава от държавата 2 панелни апартамента, единият от които прехвърля на Борис.
Друго притежание на Борис е автомобил Москвич, както и нескъпа вила в село Долна Малина. Получавал е максималната за времето на комунизма заплата от 500 лева, когато учители, инженери и лекари са получавали по 120 до 200 лева.
Пари в онези времена е трудно да бъдат заделени, така че в зората на демокрацията, малкото притежавани средства Борис Филипов опитва да инвестира в закупуването на камион Камаз, с който да започне да транспортира стоки, с идеята за външна търговия, но уви – внезапно цената е удвоена (нормална практика за условията на инфлация през 90-те години), и Борис успява за тези пари да купи руски лекотоварен автомобил УАЗ. Още през 70-те години, прекият началник на Борис – Ганчо Тотев, генералният директор на Пластмаси и каучук, го напътства: „Ще пътуваш често и ще те канят на приеми и банкети – когато те канят, яж и пий колкото искаш, но в къщи нищо не носи!“
Борис Филипов с колеги учени-химици
От времената на социализма, малкото хубави спомени останали у семейството на Борис Филипов са от ваканциите в луксозни почивни станции в курортите Златни пясъци и Боровец. Останалото е стрес, напрежение, нескончаеми “дворцови интриги”.
През 1990 Борис Филипов успява да вземе под наем площ от 30 кв.м. в Студентски град, където построява малка сглобяема постройка за кафене. Бившият директор и семейството му започват да продават сандвичи, за да закърпят семейния бюджет, а част от парите отиват за наем на офис в хотел Диана, където постепенно започват външна търговия като посредник. Създадена е фирма с международно участие (българо-югославска), „ЕКТА“ ООД. Като сътрудници на фирмата са привлечени доскорошни величия от Министерство на химията. Като консултант редовно идва на работа бившият Министър на химията Георги Панков, а синът на министъра, Валентин, е съдружник във фирмата. От сръбска страна съдружници са хора от елита на Белград, опитни търговци, а в тяхната група присъства и известната сред сръбския хай-лайф Гордана Бурсач – бивша лична секретарка на югославския президент Йосиф Брос Тито и дъщеря на генерал от югославската армия. Въпреки големите перспективи и надежди и въпреки огромните усилия на екипа, поради липсата на личен капитал, търговската дейност на фирмата е равна на нула и скоро тя е ликвидирана.
След прекратяване на фирмата с международно участие „ЕКТА“ ООД, Борис Филипов и синът му Орлин създават нова фирма, „ЕКТА-София“ ООД, в която съдружници са само те двамата. През началото на 1995 г. усилията им се увенчават с успех и търговията внезапно потръгва. Тогава „ЕКТА-София“ ООД успява да пробие на турския пазар, където сключва дългосрочен договор с големия производител на прах за пране „Hayat Kimia“ San. в Истанбул (производител на известните марки прах за пране Bingo и Hayat). Спечелването на доверието на търговския директор Levent Öz е решаващо за сделката. Турската фирма открива револвинг-акредитив и заявява покупка на продукта натриев триполифосфат (STPP) в количества по 100 тона месечно. За доставка на суровината е сключен договор с големия югославски химически комбинат IHP Prahovo Holding – крупен производител на STPP. Орлин Филипов си спомня: „И там не беше лесно – търговският директор Душко Жикич и директорът на завода за STPP Жарко Галич, както и шефът на вътрешния пласмент Левчо Цойкич, бяха твърди в цената която предлагаха, а при тяхната цена, след калкулиране на транспортни разходи до Истанбул (700 км), цената ставаше твърде висока и не беше възможно стоката да се продаде. Тогава след дълги преговори, умуване вечерта в хотела, с непрекъснати сметки и обмисляне, Борис Филипов се прояви с брилянтна концепция. На следващия ден на борда на директорите на югославския комбинат им предложихме бартерна сделка. Разбрахме се принципно и насрочихме нова среща за след седмица. След бърза командировка до Турция, на новата среща в Прахово Холдинг най-после се стигна до сделка, и то много успешна. Сключваме договор за покупка на скъпата югославска стока STPP с парите на турците, доставяме я в Истанбул. Освен това с IHP Prahovo Holding правиме договор да закупят от нас продукти от които те имат нужда – стоки от Турция и Германия. Тези стоки доставяме на югославския комбинат в Прахово, като в договорените цени успяваме да постигнем голяма надценка за нас, останала скрита за сръбските търговци. През началото на 90-те това беше възможно – все още нямаше интернет и цените силно се различаваха между различните производители. Високата надценка на доставените в Сърбия стоки беше достатъчна за да компенсира загубата от разликата между високата цена на сръбската стока доставена в Истанбул и значително по-ниската цена договорена с турците, и дори след като се тегли чертата остана съвсем добра печалба за „ЕКТА-София“.
Започва много сериозна търговия. Орлин Филипов си спомня: „Когато нашите пет или шест ТИР-а паркираха на тясната крайбрежна уличка пред митницата във Видин, настъпваше задръстване и транспортен хаос. И така беше всеки месец“. През 90-те години митницата във Видин беше на крайбрежната уличка до речната гара.
Успешната търговска дейност на двамата съдружници Филипови постепенно се забавя през 1996-1997 г. в резултат на новопоявилата се, нарастваща конкуренция на китайски доставчици. В този период „ЕКТА-София“ ООД купува натриев триполифосфат от IHP Prahovo Holding – Сърбия и го доставя на Hayat Kimia San. в Истанбул, в количества 100 тона месечно, на цена 650 USD/t, Carriage Paid To (CPT)-Istanbul, транспортирани с ТИР-камиони. Внезапно, през 1996 г., китайски производител започва да доставя същата стока, с подобно качество, на цена 450 до 460 USD/тон, CPT-Istanbul, както и в цяла Европа. Европейските гиганти съдеха китайския производител за дъмпинг, но китайците си плащаха пеналиите и продължаваха да наводняват цяла Европа с евтин STPP. Само след година империалистите си казаха думата. Гигантът Procter & Gamble закупи заводът-производител в Китай и продължи доставката на евтин STPP в Европа, но вече с етикетите на Procter & Gamble. Такъв е животът!
Доктор Орлин Филипов си спомня: „Тогава много търговски фирми се видяха в чудо. В началото на интернет-ерата вече нямаше място за търговски посредници, особено при търговия в индустриални количества. Производители и крайни потребители започнаха директно да се свързват, така понижавайки цената на продукцията. Огромни външно-търговски централи, каквито бяха българският „Химимпорт“ (по-късно „Г-80“), както и югославската търговска централа „Progress Beograd“ и всички други крупни търговци се задъхваха и едва оцеляваха, какво ли остава за „ЕКТА-София“ – една малка външно-търговска фирма, съставена от двама души. Това беше зората на глобализацията“.
Тогава съдружниците Филипови взимат решение за рязка промяна в предмета на дейност. Детайлно се проучват възможностите за построяване на завод за производство на химически продукти, разглеждат се потенциални пазари и перспективи.
Орлин Филипов е имал идея да се впусне да учи икономика, за да помага по-ефективно на баща си. Топ-икономистът Филипов-баща отсича: „Орлине, икономиката не е наука. Научна ли е една дисциплина, която не е в състояние да предвиди със сигурност, например, какъв ще е курсът на долара? Имаш чудесна професия – ти си лекар, върви по този път!“
Взето е решение. Няма да се строи фабрика. Семейната фирма ще инвестира в построяването на болница.
До идеята за строителство на болница се стига след продължително проучване. Семейната фирма „ЕКТА-София“ ООД е инвеститор на изграждането на болницата.
През 1996 г, бъдещият управител и главен лекар на болницата, д-р Орлин Филипов, и неговият баща Борис Филипов, закупуват парцел земя на бул. Симеоновско шосе №108-Б. Те възлагат на проектантска дирекция към ГУСВ проектиране на специализирана ортопедична болница – не много голяма, но максимално функционална и модерна.
В следващия Блог: Строежът на новата болница и пътят на д-р Орлин Филипов към специализация в ортопедията.
