СЧУПЕН КРАК или СЧУПЕНА РЪКА. Фрактура на долен или горен крайник – какво да правим?

Автор: Д-р Орлин Филипов, д.м. (2023 г.)

Текстът е предназначен за широка публика, с цел приучаване към оказване на първа помощ.

Счупването (фрактура) на кост настъпва внезапно, обикновено при директен удар (фрактура на горната част на бедрото) или чрез лостов механизъм – усукване при спорт, стъпване накриво (счупване на подбедрица, глезен).

Как да познаем счупване?

  • Болка – много силна, внезапна;
  • Деформация в мястото на счупване;
  • В момента на счупване на голяма кост се усеща звук – изпукване;
  • Крайникът не може да се движи от счупването надолу;
  • Отпада функцията, например ако е крак – не може да се стъпва

 

Счупване на бедро

Какво да правим при счупване на бедро или тазобедрена става (бедрена шийка)? Първо трябва да разпознаем счупването.

  • Болният лежи проснат на земята, безпомощен, силна болка, не дава да го пипнат, не може да се изправи;
  • Кракът (долният крайник) е по-къс от другия;
  • Кракът е неестествено завъртян навън (пръстите на ходилото сочат встрани), но ако е счупена костта в средата ходилото може да е завъртяно навътре;
  • Ако болният е легнал по гръб, счупеният крак лесно се разпознава в сравнение със здравия (счупеният крайник е по-къс и завъртян навън).
  • При счупване в средата на бедрото има силна деформация – бедрото е свито като топка, заради контракцията на мускулите

Първа помощ: 1) Трябва бързо да се извика линейка на спешна помощ (тел. 112), за да закара пострадалия в болница, където има отделение по ортопедия. 2) Всеки опит за поставяне на шина с цел обездвижване е безсмислено, освен специални пневматични шини с обхващане на торса, каквито рядко има. 3) Докато болният лежи можете да помогнете като поставите възглавница или предмет под коляното, за да се подпре крайника в леко сгънато положение в тазобедрената става, така ще облекчите болката. 4) При местене на болния придържайте долната част на крайника, за да намалите деформацията и болката. 5) Когато местите пострадалия към линейка/кола го правете едновременно няколко човека и то внимателно, за да не предизвикате излишна болка (вижте по-долу). 6) Транспорт: Болен със счупване на бедрото се транспортира в лежащо положение, на носилка, в линейка. Нека болният да се отпусне максимално – всяко напрягане предизвиква контракции и силни болки.  

Как се премества човек със счупено бедро? Преди да дойде линейката, ако има обезболяващо – то се дава преди преместването и се изчаква да подейства (за хапче – 20 мин, при инжекция – 5 мин). Болките са силни и обезболяващото не може напълно да обезболи. Преместването се прави от най-малко 3–4 човека – един откъм главата (хваща за раменете), един откъм краката (хваща едновременно двата крака за глезените); и още двама човека – един отляво и друг отдясно – всеки от които хваща болния в областта на кръста или за колана, или за здрава дреха. Ако няма за какво да се хване болния при кръста – тогава под кръста се мушка колан или здрав плат, който се хваща от двамата странични помощници, от двете страни. Едновременно всички вдигат, „на три“. При вдигане вашият гръбнак трябва да е максимално изправен, за да не си направите дискова херния. Ако имате слаб кръст – вдигайте с една ръка, а с другата се опрете на пода или на това, върху което лежи пострадалият.

Качване в лека кола. При екстремни ситуации, ако няма екип на Спешна помощ, качването в лека кола е алтернатива на линейката, но става по-трудно и е по-болезнено за болния. Предната седалка се измества назад и облегалката се спуска назад. Болният се пренася до вратата на колата. Тогава с помощта на двама-трима човека той се изправя да стъпи на здравия си крак. След това, както е стъпил на здравия крак, му се помага да се завърти с гръб към седалката, за да може да седне. Пострадалият не може сам да премести счупения си крак в колата. За да може да прибере крака си в колата, докато пострадалият завърта тялото си върху седалката, едновременно с това един помощник премества счупения крак в колата, като го държи с две ръце под коляното. Кракът да не се усуква и да не изостава при движението на тялото на пострадалия. Друг начин е болният да се постави на задната седалка, но тогава един човек трябва отвътре да поеме пострадалия, като го издърпа върху седалката. 

Профилактика против тромбоемболия. Ако предстои дълъг път (час или повече) е добре да се направи инжекция нискомолекулярен хепарин (фраксипарин, клексан). В болницата ще продължат с фраксипарин/клексан. Аспирин не давайте – ще забави операцията с 2 дена, но ако няма друго – по-добре аспирин 1 таблетка. Ако болният ежедневно взима „кръворазреждащи“ (клопидогрел, плвикс, др.) – тогава горните медикаменти не се дават.

Лечението при счупена бедрена кост е единствено оперативно, в болница. При операцията, след поставяне на упойка, счупването се фиксира (заковава се) с ортопедичен имплант – плака или пирон. При счупена бедрена шийка при възрастни над 65 г. се прави и ендопротезиране. След операцията болният ще се възстанови напълно и ще може да тръгне на работа обикновено след 45-60 дни, но при някои фрактури – след 3-4 месеца.

Счупване на подбедрица

Разпознаване:

  • Болка – много силна;
  • Деформация в мястото на счупване (често);
  • Крайникът не може да се движи от счупването надолу (често);
  • Отпада функцията – не може да се стъпва на счупения крайник;
  • При счупване в долната част на подбедрицата, болките и отокът са над глезена;
  • Може да има кръв или дори голяма рана, през която костта е пробила и стърчи навън (т.н. открита фрактура)

Какво да правим при счупване на подбедрица? Счупената подбедрица се обездвижва (шинира) с използване на специална транспортна шина (Крамерова шина), която е от мек метал и се огъва според естествената форма на задната страна на крайника – от върха на пръстите до средата на бедрото (вижте фигурата по-долу). 1) Ако няма кръв и стърчащи кости, първо се прави опит счупването да се „понамести“, като се хване за глезена и се затегли по оста на подбедрицата – бавно, но настоятелно, без резки движения, след което много внимателно се поставя в приготвената шина. При наместването пострадалият протестира, но веднага след това чувства облекчение. 2).Поставяне в шина: Пациентът лежи по гръб. Един помощник хваща с две ръце подбедрицата на счупения крайник едновременно за глезена и под колянната свивка и повдига крайника над земята. Едновременно с повдигането, глезенът трябва да се затегля, а пръстите на болния да сочат нагоре (да са в естествената си позиция). Под крайника се поставя шината (предварително моделирана по задния контур на крайника) и крайникът се поставя върху шината. След това същият помощник повдига във въздуха шината заедно с крайника върху нея, докато втори помощник намотава бинт, така че да фиксира крайника към шината. Бинтът се намотава от ходилото до средата на на бедрото. 3) Ако няма Крамерова шина се използва дъска с дължина 60-70 см, която се поставя вместо шина и крайникът се бинтова около нея. Ако няма и дъска, за шиниране се ползват няколко прави пръчки отрязани от клон на дърво, които се подреждат около подбедрицата и отгоре се бинтова, но преди това под тях върху подбедрицата се намотават меки материи (плат, памук). 4) Ако няма бинт – такъв може да се направи чрез разкъсване на плат (дреха, чаршаф) на дълги ивици, а ивиците плат се навиват като бинт.   

Фиг. 1. Крамерова шина

Кръв или рана. 1) Ако има рана – преди поставяне на шина се премахват дрехите около раната (разрязване с ножица). 2) Ако има зацапване от кал – тя се почиства. При замърсяване на раната с кал – раната директно се изплаква с чиста течаща вода. 3) Върху раната обилно се изсипва силен дезинфектант, например йод-повидон (рядко се ползва и друг дезинфектант – при алергия към йод). 4) След това се поставя стерилна превръзка. Ако няма стерилна марля – поставя се „чист“ плат, който да покрие раната и отгоре се намотава бинт. 5) Ако навън стърчи счупената кост, по-добре е кракът да не се затегля и намества, защото при наместване замърсената кост ще влезе навътре, където ще внесе микроби. В такъв случай костта се дезинфектира заедно с раната и отгоре се покрива с превръзка (стерилни марли и бинт) и се поставя шина. Често обаче костта спонтанно се прибира навътре. 6) Ако няма дезинфектант и скоро не можете да достигнете до болница (при война, бедствие) – тогава просто измийте раната обилно с течаща чиста вода. Например, доказано е, че 10-минутно непрекъснато миене на кожата на ръцете с вода и сапун (с обилно разпенване на сапуна) се равнява на дезинфекция с дезинфектант. Ако няма да можете да стигнете до болница скоро – започнете да приемате антибиотик. 7) За да може раната да се дезинфектира/промие е добре за се използва местна упойка/анестезия. Местна упойка (прави се от медик): След проба за алергия и след дезинфекция на кожата, 1 ампула местен анестетик (лидокаин) се аспирира със стерилна спринцовка и анестетикът се инжектира подкожно около раната чрез няколко отделни набождания (от време на време се аспирира, за да се види да не е попаднала иглата в кръвоносен съд). Чака се 4–5 минути за да подейства анестетикът (действието е пълно обезболяване, с продължителност 30-50 мин). Домашно приготвен дезинфектант. В условия на война или бедствие и продължителна липса на квалифицирана помощ, силен дезинфектант можете да приготвите, като направите йодна тинктура (спиртен извлек на йод). В спирт поставите зелени орехи или месестите обвивки на орехи, орехови листа или цели орехи и загрейте в продължение на час до кафяво оцветяване (ще се загуби част от спирта, но бързо ще имате дезинфектант); или вместо загряване накиснете при стайна температура и чакайте няколко седмици. След време ще се получи тъмно кафяво оцветяване на спирта. Спиртната тинктура е дезинфектант за кожа и не се поставя директно върху рана, но ако няма друго – разредете с вода до бледо кафяв цвят и сила на спирта до 10⁰ и го използвайте и за рана. Чай от орехи. За рана може да се приготви отвара от орехови обелки, орехи или листа – вари се до постигане на кафяв цвят. За рана може да се ползва и слабият дезинфектант чай от смрадлика (1 супена лъжица се поставя в тенджера с вода и след кипване се маха от огъня). В хладката отвара се потопява раната и се държи 10-20 мин, след което се превързва. Прави се няколко пъти на ден. Има отличен ефект при стари, трудно зарастващи рани. При лечението на рана най-важно е честото промиване. При нараняване се прави противотетаничен серум, инжекция подкожно. След промиване раната не се шие – оставя се отворена под превръзката, освен при специални случаи, след оперативно третиране, когато решението се взима от ортопед.        

 

Обилно кървене / тече много кръв. Ако има разкъсан голям кръвоносен съд (кръвта тече като от чешма) – спешно кръвта трябва да се спре. Веднага раната се притиска директно с пръсти или с длан и се стиска толкова силно, че да спре кървенето (ако не спре, значи не стискате както трябва). Едновременно с това се търси турникет / есмарх (или въженце вързано на кръг и пръчка за натягането му).  Поставяне на турникет (есмарх): турникетът (есмархът) е гумена или текстилна лента, която се увива около крайника над нивото на раната и се затяга толкова силно, че да спре кървенето. Записва се на бележка точния час и минути когато е поставен турникетът и бележката се закрепва за дрехите на болния. Ако кървенето не е от голям артериален съд, след 40–50 мин от стягане на турникета, той трябва да се разхлаби леко за възстановяване циркулацията (за 10 секунди) и веднага отново да се стегне. Ако се вижда краят на ръзкъсания артериален или венозен съд и имате хирургичен инструмент (кохер, пеан, клампа) – с върха на инструмента може да се клампира внимателно края на съда (прави се от медик). Въпреки клампирането, поставянето на турникет е задължително. При спиране на обилно кървене стерилността е на заден план. Спиране на кървенето с подръчни средства – чрез колан или въже. Колан (или въже вързано на кръг) се поставя около крайника над нивото на раната (на страната, която е по-близо до главата). В свободния край на колана/въжето се мушка здрава пръчка (или дъска, отвертка, др.) и с нея като с лост се усуква ремъка/колана, докато силно притисне крайника и спре кървенето. Добре е преди това отдолу да се постави мек плат, за да не се вреже турникетът/въжето в тъканите. Окончателното спиране на обилно кръвотечение е оперативно – ако пациентът издържи до там. При загуба на много кръв главата на болния да е на ниско (легнал). 

При счупване на подбедрица лечението е само оперативно – в болница с ортопедично отделение. При счупване с рана (открито счупване) се предпочита поставяне на външен фиксатор, след оперативно почистване на раната (дебридман) и обилно измиване с дезинфектанти и солеви разтвори. Прилага се антибиотик.

Екстензия. При забавяне на операцията на фрактура на бедро или сложна фрактура на подбедрица се поставя екстензия.  

Поставяне на директна екстензия. Прилага се при липса на възможност за скорошна операция. Извършва се в болница, след дезинфекция на кожата и след локална упойка. При фрактура на бедрото, за екстензия се поставя (с помощта на бормашина) стерилна игла (2 мм / 320 мм), която да премине през горната част на тибията. Иглата преминава през костта перпендикулярно на оста й, във фронталната равнина, на 1 см зад туберозитас тибие. Иглата се поставя отвън (латерално) навътре (към медиално).  Поставят се стерилни марли при контакта на иглата с кожата.  Към поставената игла се монтира екстензионна скоба. Скобата здраво се натяга за да опъне иглата и към скобата се захваща въженце, което се прехвърля през макарата на Браунова шина и се спуска в посока към пода, а накрая на въженцето се поставя тежест 3–5 кг. При фрактура на подбедрица може да се направи същото, но иглата за екстензия минава на 1 см над глезенната става. Отвъд океана често се ползва 4,8-мм пирон на Steinmann. Постепенно тежестта може да издърпа болния към края на леглото, затова страната на леглото откъм краката на болния се повдига с 10 см върху две трупчета.

Екстензията е временна мярка за възстановяване анатомията и обезболяване в случаи, когато се налага операцията да се забави с 1-2 или повече дни – обикновено при счупена бедрена кост, защото такова счупване не може да се шинира.

Фиг. 2. Директна екстензия

Поставяне на индиректна или кожна екстензия с подръчни материали. Когато няма транспорт или достъп до болница, може да се облекчи положението чрез опит за индиректна екстензия. Болният е по гръб в леглото. Дълга лепяща лента (санпласт) се поставя залепена по дължината на външната страна на подбедрицата, под петата извива навътре и продължава залепена нагоре по вътрешната част на подбедрицата (ползва се и адхезивна гумена лента); върху гумената лента се намотава бинт или на няколко места се поставя лепяща лента дълга 10 см напречно (но не циркулярно), за да я придържа на място (внимава се да не е стегнато!). Към лепящата лента под петата се закрепва въженце, което се прехвърля през таблата на леглото да падне надолу, а в края на въженцето се слага тежест около 3 кг. Може вместо използване на адхезивна лента, кракът да се обуе в дълбока обувка и въженцето да се закрепи към нея. Вземат се мерки крайникът да е в нормална позиция по отношение ротация – пръстите на крака трябва да сочат към тавана. Днес това лечение в стил 30-те години е изоставено, но при мизерията на една война или бедствие вероятно ще бъде по-добро от нищо. Счупване на подбедрица рядко зараства без операция, дори в правилно поставен гипс.

Фиг. 3. Индиректна (кожна) екстензия (АО reference guide)

Счупване на бедро извън ставата, ако няма перспектива за операция и ще се лекува само на екстензия както преди 100 години, срокът на лечение е около 3 месеца, ако болният издържи. Задължително е приемане на антикоагуланти и ежедневни чести дихателни гимнастики за профилактика срещу пневмония. 1) Антикоагулантна профилактика: прилага се ежедневно по 1 ампула фраксипарин/клексан или по 1 таблетка аспирин (350 мг); 2) Противотромботична гимнастика – прави се като болният активно движи двата глезена (ходилото и пръстите да се сгъват нагоре-надолу), многократно през деня. Така мускулната помпа изтласква кръвта и намалява риска от дълбока венозна тромбоза. 3) Дихателна гимнастика: дълбоко поемане на дъх, задържане (броиш до 10) и после изпускане; както и надуване с уста на балон – многократно през деня. Вероятността от декубитални рани е огромна, а старите хора приключват с пневмония. 4).Антидекубитална профилактика се прави, като болният се завърти на едната си страна (върху здравия крайник), след което целият гръб от врата до таза се разтрива с топка памук напоен със спирт 70⁰ (салицилов или друг), чрез което кожата се обезмаслява и едновременно се подобрява кръвообръщението й. След това кожата се поръсва с талк. Процедурата се прави всеки ден или два пъти дневно. Чаршафите отдолу да са сухи и добре изпънати. Постелката да е много мека, без неравности – най-добре да се постави въздушен антидекубитален дюшек с компресор. Понякога дуекубитална рана може да възникне само за няколко часа, а нейното лечение е много трудно.        

 

Счупване на глезен

Разпознаване:

  • Силна болка;
  • Глезенът е деформиран, оточен;
  • Болният не може да стъпва на крака;
  • Ходилото е неестествено изместено встрани (при силно разместено счупване).

Какво да правим при счупване на глезена? Счупеният глезен се обездвижва (шинира) с използване на специална транспортна шина (Крамерова шина), както е описано по-горе. Тук шината е по-къса – трябва да обхваща от пръстите до под коляното. Ако ходилото е изместено странично – да се намести. Наместването става, като се хване ходилото с ръка зад петата и другата ръка хванала при пръстите и се затегля по оста на подбедрицата и едновременно ръката при петата се опитва да я избута напред и към центъра. Болката веднага се облекчава, но може лесно отново да настъпи деформация, затова се поставя шината. Върху шината се поставя торбичка с лед. Със или без шина, болният може да ходи само с две патерици без да стъпва на крака или може да подскача на един крак до колата и трябва да бъде закаран в болница. Лечението е оперативно – в ортопедична болница.

 

Счупване на раменна кост или предмишница

Разпознаване:

  • Силна болка;
  • Крайникът е деформиран, оточен;

Какво да правим при счупване на раменна кост или предмишница? Счупеният крайник се обездвижва (шинира) с Крамерова шина. Може временно да се постави митела – например шал, вързан на кръг, така че китката да се опре на него и така да облекчи болката.

 

Болки във врата след тежка травма

Ако пострадалият е претърпял тежка травма (след ПТП, падане от високо) и лежи на земята и има болки във врата, човекът не трябва да се мести или движи. Ако има счупване на шийни прешлени – при движение може да се нарани или прекъсне гръбначния мозък (ако още не е прекъснат), при което човекът да се парализира надолу от врата или дори да загине. Следователно, когато не се знае тежестта на нараняването, болният трябва да остане да лежи по гръб. Докато дойде линейката, главата трябва да се придържа с две ръце от притеклия се на помощ, като непрекъснато леко се затегля. Когато пристигне екип на спешна помощ, той ще постави специална транспортна яка.  

Фиг. 4. Транспортна шийна яка

Благодарим за интереса. Моля, ако ползвате текста, цитирайте:

(Филипов, О., Фрактура на долен или горен крайник – какво да правим? 2023, www.vitosha-ortopedia.com)

Scroll to Top